Читать «Целувка за Коледа» онлайн - страница 2

Последва миг на удивление, само миг, докато мисълта, че някой стреля по нея, връхлетя съзнанието й. Хвърли се зад дървото, сърцето й препускаше, а страхът обзе цялото й същество.

Някой току-що бе стрелял по нея.

Тя се намираше насред гората без палто, без оръжие, без охрана. Намираше се на незащитено място, където не би трябвало да има нужда от защита.

Сега какво?

Огледа мрачния, зимен пейзаж, борейки се да си поеме дъх въпреки ускорения си пулс, докато се опитваше да мисли бързо и логично.

Не можеше нито да види, нито да усети някого. Точно сега би дала всичко за онези готини супер сетива, които Породите притежаваха. Свръхестествен слух, зрение и обоняние щяха да й послужат много добре в този момент.

Не можеше да остане там дълго, каза си тя. Трябваше скоро да се размърда или стрелецът можеше да заобиколи, докато не попадне в полезрението му, и тогава нямаше да може да му избяга.

Имаше само един начин на действие. Джесика се хвана здраво за грапавия ствол на дървото, преметна се около него и хукна към големите скали и камъни наблизо.

Зад гърба й избухна стрелба. Буците пръст, полетели нагоре, я удряха, докато бягаше. Успя да се шмугне зад уютната защита на камъните и потръпна, когато още един куршум експлодира в ръба на голямата скала.

— Страхливци — изплю Джесика гневно, притискайки се плътно към камъка. — Копелета.

Със сигурност някой от Породите би трябвало да е чул изстрелите досега. Хейвън, Съединението на Вълчите породи, бе охранявано от един от най-добрите екипи на Породите в света. Е, къде бяха те сега? Може би не беше толкова добра идея да се изплъзне от своя бодигард.

На ръце и колене Джесика пропълзя през камъните, разпръснати наоколо като безразборно разхвърляни играчки на дете.

Отново прозвуча рязък изстрел, но този път запрати парчета скала по главата й, докато тя се опитваше да се свие между изправените колони и да се превърне в по-малка мишена.

Беше загубена. Породите просто трябваше да я убият преди година, когато обсъждаха как да действат, защото тя определено щеше да умре сега.

Къде, по дяволите, бяха патрулиращите Породи? Или онзи, който стреляше по нея?

Страхът прониза тялото й с прилив на адреналин, когато следващият куршум разби скалата над главата й. Бяха все по-близо до целта си. Нямаше да оцелее. Щеше да умре тук в студа и снега и вероятно щеше да измине доста време, докато някой открие тялото й. Очевидно никой не беше особено загрижен за нея сега, след като бе освободена, въпреки че бе останала в Хейвън. Навярно този, който се опитваше да я убие, бе Порода.

— Джес. — Една длан затисна устата й и я придърпа зад скалите, когато нов изстрел се заби до рамото й.

Едрото тяло, в което се оказа притисната, беше горещо, твърдо и мъжко. Почувства се в безопасност, когато разпозна на кого принадлежи гласът.

Хоук Естебан.

Облекчението, което изпита, замая главата й. Едната му ръка обви кръста й и я придърпа обратно към сигурното прикритие на големите скали, които тя бе използвала за заслон.