Читать «Целувка за Коледа» онлайн - страница 3

— Какво, по дяволите, правиш тук? — изсъска мъжът в ухото й, а в тихия, мрачен глас звучеше гняв.

Джесика се опита да поклати глава. Как очакваше да му отговори, след като мазолестата му длан притискаше устата й?

— Не мърдай — нареди Хоук, докато тя се съпротивляваше. — Мордекай и Рул се движат към стрелеца.

Мордекай — студенокръвният, суров Койот, назначен в Хейвън от Койотската глутница от планината, и Рул — Лъвската порода, която обикновено работеше като лична охрана на директора на Бюрото по делата на Породите, Джонас Уайът.

И двамата бяха убийци, истински хладнокръвни Породи, създадени за кръвопролития.

— Да се махаме оттук. — Хоук отмести ръка от устата й. — Стой зад мен. Ще се върнем в колибата и ще оставим те да се погрижат за всичко.

Хоук усещаше как страхът забива ноктите си в него, когато улови ръката на Джесика и следвайки насоките на Рул, я поведе по най-безопасния път към колибата, в която я бяха настанили.

Чувството на страх му беше непознато, поне досега. Докато не се оказа изправен пред ужасната ситуация някой да стреля по неговата половинка. Докато не осъзна, че може да я изгуби. Че всичко, за което се бе борил през последната година, можеше да приключи с нейната смърт.

Не би могъл да го понесе, осъзна това в момента, в който той, Мордекай и Рул се втурнаха да я спасят. Не би могъл да понесе смъртта на Джес. През изминалата година тя бе принудена да преживее повече, отколкото би трябвало за жена. Никога не би предположил, че може да я изгуби по този начин.

Хоук надигна глава и пое миризмите на гората в ноздрите си, опитвайки се да пренебрегне острия дъх на злото и стрелбата. Буквално можеше да подуши намерението на мъжа, дебнещ Джес. Смъртоносният гняв, решимостта да я убие.

— Той се отдалечава, Хоук — чу гласа на Мордекай по комуникационната връзка. — Не е идентифициран още, разполагаме само с миризма. Рул е по следите му.

— Заловете го, не го убивайте — предупреди го Хоук със суров глас. — Искам да е в състояние да отговаря на въпроси.

— Щом се налага — провлече Мордекай.

— Влачиш ме, Хоук — обади се зад него Джес протестиращо.

Наистина я влачеше. Теглеше я след себе си през гората бързо, принуждавайки я да поддържа темпото му, докато я отвеждаше на безопасно място.

Никой не му беше съобщил, че е напуснала колибата си, въпреки че имаше стриктни заповеди, че трябва да бъде уведомяван всеки път, когато тя пристъпи верандата.

— Трябва да се върнем в колибата. — Хоук забави едва забележимо крачките си, защото знаеше, че тя няма неговата издръжливост. — Каза ли на някого, че излизаш?

— Не — отвърна непокорно зад него. — Не исках компания.

— Е, все пак имаше компания — изръмжа Породата. — От най-лошия вид.

— Историята на моя живот — промърмори тя.

Хоук я стрелна с поглед, след което отново се обърна напред, концентрирайки се върху това да я отведе на безопасно място.

Би трябвало да знае, че не трябва да поглежда към нея. Всеки път, когато го направеше, бе връхлитан от възбуда, граничеща с болка. Така се чувстваше от мига, в който я бе видял за първи път преди две години.