Читать «Целувка за Коледа» онлайн - страница 5

Хоук също се взираше в нея с изражение, което тя мразеше — студено и неподвижно. Струваше си едва ли не да целуне кучия му син, само за да види някаква емоция по лицето му.

— Тя ме заключи вътре — изръмжа Ашли, посочвайки Джесика обвинително с пръст. — Счупих си нокът. — Обърна се към Хоук и повиши тон: — Имаш ли представа колко е трудно да накарам моят Алфа да разреши посещение на салона? Да не говорим да плати за него? Сега страдам. Ако трябва да поема още един куршум, за да ми оправят ноктите, отиваме да се бием, Хоук.

Джесика скръсти ръце на гърдите си.

— Прави като останалите простосмъртни — отрежи ги и си ги изпили сама. — Гласът й беше изпълнен със сарказъм.

Бе изминала повече от година, откакто Джесика беше посетила козметичен салон. Не изпитваше никакво съчувствие към момичето.

— И си скъсах дънките. — Ашли погледна към краката си, сякаш другата жена не беше казала нищо.

— Изчакай година и скъсаните дънки ще излязат отново на мода. — Джесика сви рамене, като се стараеше да не показва нервността си от безмълвния, мрачен Хоук, който я пронизваше с поглед.

— Тя е напаст. — Ашли отново посочи с пръст в нейната посока. — Отказва да стои мирна. Опитва се да се измъкне. Никога не приема заповеди и никога, при никакви обстоятелства, не споделя газираната си вода с мен.

Джесика се подсмихна. Обичаше газирана вода, а да се сдобие с нея не беше лесно. Повечето Породи отказваха да й вземат нещо от града и когато успееше да получи, гледаше да си я скрие. Няколко пъти обаче я бе споделяла с Ашли, а тя никога не се отплащаше.

Изключително неблагодарна, заключи Джес. Ето защо отказваше вече да поделя.

— Свободна си за остатъка от деня, Аш — изръмжа Хоук, без да откъсва поглед от Джесика, сякаш бе прокълнат да остане завинаги в тъмнината.

Ноздрите на Ашли пламнаха от раздразнение, погледът й се плъзна към Хоук, след което се върна отново върху другата жена.

— Някой трябва просто да я застреля и да ни избави от страданието.

— Някой почти го направи — информира я Хоук.

Думите му я накараха да спре, очите й се присвиха върху Джес, а нацупеното разглезено изражение се трансформира в хладна, опасна решителност.

— Някакви заповеди? — попита тя. — Освен да си тръгна?

— Да си в готовност — нареди, без да сваля поглед от половинката си. — Сигурен съм, че скоро ще имаш привилегията да прекараш повече време тук.

Този път нямаше остроумни забележки. Ашли кимна бързо и сериозно, след което тръгна към вратата, отвори я и се измъкна толкова бързо, колкото Хоук бе издърпал Джесика на влизане.

— Ашли не може да бъде измамена лесно — заяви Породата лениво, като я погледна. — Как успя да я вкараш в мазето?

Джесика го погледна насмешливо и поклати ханш.

— Газирана вода. Казах й, че имам запаси долу и не слизам за нея.

— Газирана вода. — Хоук поклати глава. — Това момиче ще съсипе стомаха си с този боклук. Или ще те застреля за една. Откъде взе този път?