Читать «Целувка за Коледа» онлайн - страница 30

Беше толкова хубаво. О, господи, нищо не можеше да се сравни с това. Толкова горещо. Толкова много удоволствие.

Джес произнесе името му, опита се да извика, но звукът излезе приглушен, защото се бореше да диша, да поеме твърдата плът, която я пронизваше.

Гърчейки се под него, тя изкрещя, стисна с бедра кръста му и отметна глава назад, когато той се тласна докрай във вътрешността й.

— Сладка Джес… — Стонът му прозвуча като дрезгаво ръмжене. — Моята сладка Джес. Моята половинка.

Тогава Хоук се раздвижи. С резки, силни тласъци я разтваряше, разтягаше я, докато тя не пламна, болеше я и все пак умоляваше за още. Нищо не изглеждаше достатъчно. Искаше го по-бързо, по-силно. Искаше зъбите му да драскат шията й, искаше да умре в прегръдките му, точно както сега, потопена завинаги в насладата.

Дълбоките енергични движения я докарваха до лудост. Оргазмът й беше толкова близо, усещаше го и я болеше от нужда да се гмурне в него. Бедрата й се стегнаха около ханша му, докато Хоук я обладаваше страстно.

Всеки отчаян тласък я издигаше по-високо, по-силно, докато Джес се закле, че срещна слънцето. Избухна толкова ярко, че когато Хоук прониза рамото й със зъби и се заби дълбоко във вагината й с един последен тласък, тя изкрещя.

Когато усети как влагалището й се разтяга, избухването на спермата му вътре в нея и затъпената, твърда издутина в средата на пениса му, Джесика забрави смисъла на думата екстаз. Не просто изпита оргазъм, тя стана наслада.

Приливът на усещания, който връхлетя нервните й окончания, беше чист екстаз. Те бяха нажежени до бяло, електрически, заредени с такава страст, толкова много удоволствие, че Джес имаше чувството, че лети, че потъва в океан от усещания, който нямаше начало и край.

Младата жена знаеше какво е това. Подутината в средата на пениса му го заключваше вътре в нея, позиционираше главичката да се излива към утробата й, осигурявайки максимален шанс спермата да намери плодородна почва.

Да знае какво е това и да го изпита бяха две различни неща. Преживяването беше страх, екстаз, прилив на възторжено удоволствие. Обвързване. Смесица от чувство, емоция и знание.

Джес принадлежеше на Хоук, както и той на нея. Не знаеше това преди. Но сега… Сега Джесика го осъзнаваше ясно в душата си. И вече знаеше защо Хоук я беше предупредил, че няма връщане назад. Не беше просто разгонване. Беше това. Удоволствие, към което ще се пристрасти. Нужда, от която никога няма да може да избяга. Мъж, когото ще обича до последния си дъх.

Осма глава

Часове и една капсула хормон по-късно Джесика пое дълбоко въздух и поглади бедрата си, наслаждавайки се на тънката тъмносиня кадифена рокля, която беше избрала за партито по случай Бъдни вечер.

Дългите плавни линии на дрехата се спускаха до върховете на подходящите обувки с високи токове, а цветът подчертаваше очите й.

Прибра косата на главата си, закрепи я с фиби, на които проблясваха кристални камъни, и си сложи лек грим. Хоук беше донесъл всичко това от другата къща заедно с дрехите.