Читать «Целувка за Коледа» онлайн - страница 31

Лора Лей

Не си беше представяла да присъства на партито, въпреки че се беше подготвила. Имаше малка чанта с подаръци, поръчани по интернет и опаковани внимателно. На печката в кухнята бяха оставени рула, изящни хлебчета и сладки, които бяха възмутили Хоук по-рано.

Джесика се чувстваше развълнувана, разгорещена и изпълнена с очакване. Майка й винаги беше казвала, че Коледа е за децата, и когато порасна, Джес се чудеше дали не е истина.

До тази вечер. Вече не се чудеше. Чувствата на вълнение и очакване, които сякаш се излъчваха от Хейвън, бяха заразителни.

Младата жена излезе от банята, прекоси спалнята, насочвайки се към големите прозорци, които гледаха към поляната отпред къщичките от другата страна на тесния павиран път.

Двама войници Породи стояха отстрани до пътя и се смееха заедно други двама, които идваха право от къщата срещу тяхната с Хоук.

Нямаше много колиби в малката общност Хейвън. Може би две дузини, някои с една спалня, други с две. Много от тях бяха обитавани от две или повече Породи. Характерът на глутницата беше оцелял извън лабораториите. Мъже и жени често обитаваха една колиба, не като двойки, а заради близостта, която съжителството им осигуряваше.

Силата на числеността, така й беше казала д-р Армани веднъж. Породите толкова вярваха в силата на числеността, че внимаваха винаги да бъдат в глутница или по двойки. Точно както в дивата природа.

Джес докосна с ръка стъклото, докато наблюдаваше как войниците си помахаха за сбогом и се разделиха всеки по пътя си. Двама от тях поеха по улицата, очевидно на патрул, докато другите двама се върнаха в къщичката.

Снегът все още се сипеше по улицата и разстилаше девственото си наметало около имението, където като че ли Породите се колебаеха да се оттеглят, освен когато това бе необходимо. В дворовете нямаше снежни човеци, снегът до голяма степен беше недокоснат, а Джес още можеше да види бой със снежни топки. Каквото и да липсваше, не можеше да помрачи коледния дух, който тя не беше очаквала. Можеше да се закълне, че е чула дори коледни песни по-рано през деня.

Поклати глава при мисълта някои от Породите със строги лица да пеят коледни песни. Взе малката кадифена дамска чанта от леглото, извади миниатюрния 22-ри калибър деринджър с пет патрона от сака, който Хоук беше донесъл от колибата й с другите неща, и го сложи вътре.

Породите знаеха, че тя има пистолет. Или поне някои от тях. Малкото оръжие беше прибрано заедно с другите й неща, когато беше арестувана.

Беше по-малко мощен от револвер, но от близко разстояние можеше да нанесе сериозни щети. Вече не й беше позволено да носи редовно оръжие, или поне не й беше върнато издаденото й от военните, така че предполагаше, че за момента й е забранено.

За момента. Имаше намерение да се увери, че оръжието й е върнато заедно с работата. Веднага след като д-р Армани се увери, че няма шанс наркотика, който й беше даван, да е все още в организма й, щеше да поиска поста си обратно.