Читать «Целувка за Коледа» онлайн - страница 25

Роувърът спря.

— Хоук? — прошепна Джесика задъхано.

— Не още. — Пръстите му докоснаха клепачите й изключително нежно. — Знаех, че си моята половинка, Джес. Знам, че е трудно да ми простиш, задето стоях далеч от теб. Знам, че беше ядосана, и не те виня.

Тя разтвори устни да каже нещо, но върховете на пръстите му ги докоснаха.

— Само една минута — помоли я той. — Това беше единственият начин да докажа, че не си предател. А знаех, че не си. Вярвах в теб, Джес, но знаех, че никога няма да бъдеш приета от глутницата, които са част от Хейвън, ако не е доказана невинността ти.

В това имаше смисъл. Част от нея дори го беше разбрала и се беше съпротивлявала срещу тази идея през месеците, в които беше в клетката.

— Направих всичко възможно да се чувстваш удобно.

Така беше. Имаше топли завивки, домашно приготвена храна, плътни дрехи.

— Да не ти е скучно.

Бяха й донесени списания, книги, телевизор. Нещо повече — скицник, моливи, акварели. Джес обичаше да скицира и рисува и й бяха донесени всички инструменти за това нейно хоби.

— Погрижих се всички да разберат, че аз стоя между теб и смъртното наказание.

Това тя не го знаеше.

— Обаче исках да ти дам повече. — Гласът му омекна още. — Вече можеш да отвориш очи, Джес.

Младата жена отвори очи и зяпна шокирано. Там, на брега на планинското езеро, до което обичаше да рисува, се намираше къщата, която бе скицирала толкова много пъти.

Къщата не беше голяма. Не беше показна като тази, която притежаваха някога родителите й. Приличаше на хижа и се съчетаваше добре с другите колиби в имението, но с няколко забележими разлики.

Имаше червен ламаринен покрив, вместо обикновен алуминиев. Беше малко по-голяма, с три спални, вместо с една. За децата, които беше мечтала да има с Хоук. Искаше две. Едно момче и едно момиче. Изглеждаше точно както му я беше описвала, точно както я беше скицирала толкова много пъти.

Имаше люлка на предната веранда и пространство за цветя по цялото й протежение. Къщата беше построена между прекрасни дъбови и борови дървета, обграждащи езерото.

Гледката беше изумителна. Точно както винаги си беше представяла.

— Хоук… — Джес се обърна към Хоук, устните й трепереха от вълнение.

— Аз не само знаех, че си моята половинка, Джесика. — Ръката му, обвита в кожа, обхвана лицето й. — Знаех, че те обичам. Точно както още те обичам.

И беше истина. Всичко, което беше извършил, всяка жертва, която беше направил, доказваше любовта му.

— Никога не спрях да те обичам — прошепна Джес и една сълза се отрони от окото й.

Тя се наведе напред, окончателното решение беше взето. Знаеше едно — никога нямаше да съжалява. Това беше Хоук. Тя му принадлежеше. Той й принадлежеше.

Устните й се допряха до неговите и Хоук стисна ръцете й изненадано. Езикът й ги докосна и в този миг я връхлетя пристъп на страх. Какво щеше да стане, ако не това искаше той? Ако не беше онова, което очаква?

Но трябваше да бъде. Джес не можеше да допусне да го загуби сега. Не можеше да се откаже да поеме този шанс.