Читать «Целувка за Коледа» онлайн - страница 24

Никога нямаше боклук по земята, нито безпорядък. Породите бяха много по-чисти от човешките си братовчеди и имаха много по-голямо чувство за чистота.

Дебелото, подплатено с мек хастар палто я пазеше от мразовитата зимна сутрин и ако то не я топлеше, винаги можеше да разчита на ръката на Хоук около кръста й. Той я поведе към очакващия ги рейндж роувър, който бе запален дистанционно от къщата. Помогна й да се качи във високопроходимия автомобил, затвори вратата й, след което заобиколи и седна на шофьорското място.

Младата жена забеляза, че той не носи палто. Тънки кожени ръкавици покриваха ръцете му, иначе носеше само дънки, ботуши и тъмносиня фланелена риза с тениска под нея.

Породите не усещаха студа толкова лесно, колкото обикновените хора, помисли си тя с леко чувство на завист.

— Къде отиваме? — попита, когато Хоук обърна автомобила в обратна посока и подкара към главната улица, водеща към Съединението на Вълчите породи.

— Ще ти покажа. — Дари я с палава усмивка, след което отмести едната си ръка от волана и улови пръстите й, отпуснати върху бедрото й.

Джес погледна към облечената в кожа ръка и се изненада от топлината, която усещаше през ръкавицата.

Не би трябвало да бъде така. След една година без него — година, прекарана в ограничената скучна малка килия, без да го вижда, без да чува за него — не би трябвало да се чувства така. Не би трябвало да изпитва тези емоции, които бушуваха вътре в нея, препускаха във вените й и разпалваха женствеността й като вътрешен огън, който не може да бъде потушен.

— Можеш просто да ми кажеш. — Сърцето биеше силно в гърдите й и тя не се съмняваше, че Хоук може да надуши възбудата й.

— Ако ти кажа, тогава няма да е изненада. — Устните му отново се разтегнаха в усмивка, а златните му очи бяха пълни с обещание.

Джес си спомни онези дни преди нападението над Хейвън преди повече от година, когато Хоук щеше да я дразни с изненадващи обяди в малкия парк зад управлението или с бонбони, които бяха наслада за вкусовите й рецептори.

По това време тя не разбираше, че той я ухажва, а сега се чудеше как е могла да не забележи.

— Затвори очи заради мен.

Джес се обърна и го погледна учудено.

— Да си затворя очите? — Започваше да й става забавно. — Защо?

— За да мога да правя с теб каквото си искам. — Хоук вдигна вежди многозначително, след което се засмя. Звукът погали еротично сетивата й. — Просто затвори очи, Джес. Обещавам, че ще ти хареса.

Младата жена затвори очи. Устоя на изкушението да надникне, защото обичаше изненадите. Винаги ги беше обичала.

— Какво си намислил, Хоук? — попита, когато усети как рейндж роувъра взе няколко завоя. В началото мислеше, че знае къде се намират, но сега не беше толкова сигурна.

— Само още няколко минути — обеща Хоук.

Със затворени очи сякаш долавяше по-фините нюанси на гласа му. Почти нервност. Сигурно грешеше, реши тя. Хоук никога не беше нервен. Винаги беше уверен и контролиран.

— Работих върху нещо през изминалата година. — Мъжът се покашля, когато скоростта на автомобила намаля. — Докато ти беше затворена, а аз имах свободно време, имаше нещо, което исках, нещо, което трябваше да направя.