Читать «Целувка за Коледа» онлайн - страница 23

— Какви неща? — Джес наклони глава и го погледна с характерно любопитство, което винаги го беше привличало.

— О, разни неща. — Сви рамене, улови я през кръста и я вдигна от плота. — Сега излез, за да мога най-сетне да се облека. Когато приключа, можеш да се върнеш и да се изкъпеш, докато аз приготвя закуска.

Заведе я до вратата и я избута през нея, след това затвори решително. Изкуши се да заключи. По дяволите. Ако не внимаваше, нямаше начин да й даде времето, от което тя се нуждаеше, за да реши какво наистина иска.

Едва се беше сдържал да не я целуне. Да не я вземе. Жлезите под езика му бяха толкова подути от хормона на чифтосването, че усещането беше почти болезнено. Пенисът му беше твърд като камък, плътта му изгаряше всеки път, щом я докоснеше.

Някои дни беше просто отвратително да си Порода.

Джесика се изкъпа, докато Хоук приготвяше закуска. Изправена под топлата струя, тя плъзна ръце по тялото си, припомняйки си докосванията му миналата вечер.

Беше нежен. Около него витаеше отчаяно желание, но той не направи нищо да започне разгонването, за което Джес знаеше, че жадува.

Нито веднъж устните му не докоснаха нейните, или пък голата й кожа. Не я беше целунал, не я беше близнал. А тя умираше за това.

Облечена в дънки, блузка и пуловер Джесика излезе от банята, седна на леглото и обу чифт дебели чорапи.

Зимата в Колорадо беше особено сурова през последните няколко години. Миналата нощ бяха паднали тридесет сантиметра сняг и според прогнозата се очакваше още толкова тази нощ. Бъдни вечер. Беше пропускала Коледа, откакто бе напуснала дома си на осемнадесет години. Дори преди това на празника му липсваше нещо. Искреността, чувството на чиста обич, когато цялото семейство се събира заедно. През годините, прекарани в армията, тя беше оставала в казармите по време на празниците, предпочитайки самотата пред фалшивия смях и безкрайните партита, на които семейството й я принуждаваше да присъства.

Джес се чудеше дали Коледата с Породите ще е по-различна. Беше чувала за веселите чествания предишните години. За подаръците на Алфа Вълка Улф и неговата половинка Хоуп, за размяната на подаръци между останалите Породи.

Те никога не бяха имали Коледа в лабораториите, така че празнуването сега, както Хоуп й беше казала, беше едно уверение, че действително са свободни да празнуват, да се смеят, да обичат и живеят.

Джесика нахлузи туристическите си ботуши, завърза ги стегнато, изправи се и тръгна към затворената врата.

Закуската с Хоук не беше напрегната, не усещаше стария гняв да се надига вътре в нея.

Храната беше проста — яйца, много бекон за Хоук и нейното любимо кафе, богато на кофеин. Когато приключиха и разчистиха чиниите, той й помогна да облече палтото си и излязоха от къщата.

Няколко Породи, въоръжени с лопати, разчистваха алеите около имението. Други окачваха още лампички. Винаги имаше нещо за вършене в Хейвън и винаги имаше ръце, готови да помогнат.