Читать «Сделката на Барак» онлайн - страница 3

Този поглед би трябвало да я изплаши. Вместо това накара кръвта да заври в тялото й, ехтейки в стегнатите, свиващи се мускули на вагината й. Тя чувстваше гърдите си подути и чувствителни и знаеше, че зърната й са втвърдени под плата на блузата й, потръпващи от нужда. Той можеше да запали страстта й както нищо и никой друг не биха могли. Караше я да копнее за докосването му, за вкуса му.

Той се бе отпуснал назад в големия кожен стол, който някога бе на дядо й, а кестенявите му вежди се бяха присвили над проблясващите му сребристо сиви очи. Единият му крак бе подпрян на отвореното долно чекмедже на бюрото, а в ръцете си държеше снимки и документи, които можеха напълно да унищожат баща й. Доказателства, че прапрадядо й и прадядо й са били част от ужасната организация, наречена Съветът по генетика.

— Планът ти всъщност беше изключителен — заяви Барак с хладно възхищение. — Поздравявам те за това. — Гласът му изпрати тръпка на нужда по цялото й тяло. Как, за бога, щеше да го отхвърли, докато всичко, което искаше, бе да го изчука.

Мери въздъхна, усещайки как твърдите й зърна се трият в плата на блузата й. Тя не мислеше, че е възможно да се възбуди повече от това.

— Поздравите са удачни само при плановете, които са имали успех.

Устните му, порочни и все пак жестоки, се извиха одобрително. Тя се зачуди какво ще е усещането на тези устни — дали ще са твърди и алчни срещу нейните, или нежни, внимателно контролирани целувки като предишните, които си бяха разменяли.

— Щеше да успееш. За нещастие не си се сетила за възможността, че мога да изпратя хора, които да те наблюдават. Да подценяваш врага си е фатална слабост, лейди Мери.

Мери изпъна рамене и го погледна ледено. Бяха се провалили. Причината бе без значение. И тя може да бъде силно привлечена от него, но проклета да бъде, нямаше да му позволи да смята, че я е победил.

— Връзката с мен толкова ли те отвращава? — попита я най-накрая той, и макар гласът му да бе леко колеблив, нещо проблясваше в тези негови сребристи очи, което малко я ужасяваше.

— Намирам изнудването на отвратително — заяви му тя. — Нямам желание да бъда нечия награда, Барак. Наясно си с това.

Тя си спомни за крехкото приятелство, което мислеше, че се е зародило помежду им, и й се искаше да изкрещи срещу арогантността му. Предположението му, че може да прави каквото си поиска, я изкарваше извън нерви. А арогантността му я караше да иска да види какво ще се случи, ако се изправи срещу него. Физически и психически.

— Това би било по-добре от унижението на един публичен търг — каза той, а в тона му се долови гневна нотка. — Нима мислиш, че аз съм единственият, който знае как точно семейството ти е станало толкова заможно? Имаш дяволски късмет, че аз открих истината, а не някой, който с радост би разбил семейството ти.

— Ако имаше поне капка чест, щеше да кажеш на баща ми за информацията, която си открил, и да я унищожиш — изкрещя му тя, треперейки от страх и непознатата нужда, която се пораждаше в тялото й всеки път, щом се доближеше до нея. — Щеше да те е грижа за мен и за приятелството, което се породи между…