Читать «Сделката на Барак» онлайн - страница 2

Очите на Лиса се разшириха притеснено, но Пам изглеждаше развълнувана от идеята.

— Водачът им Барак принуди татко да му даде един от имотите на майка. Това е място, което всички познаваме. Тъй като са агенти на отдела, през нощта ще са навън да работят. Утре вечер ще се промъкнем, ще откраднем файловете и ще се върнем тук. Тогава можем да им сритаме задниците. — Тя се усмихна триумфално, когато приятелките й я изгледаха изненадано. Нямаше търпение да приведе в действие плана си. Барак се бе опитал да я въвлече във връзка, в която тя щеше да бъде напълно унизена, ако позволеше.

— Ще бъде изключително опасно — каза бавно Лиса. — Как ще влезем там?

— Ще тръгнем преди здрачаване и ще чакаме зад къщата, докато се стъмни. Сейфът има някои дефекти, за които малцина са наясно. Мога да го отворя без значение дали комбинацията му е сменена. Той ще се проклина, че е прибрал тези важни документи точно в този сейф.

Щеше да е толкова просто, помисли си тя. Копелетата нямаше и да разберат какво се е случило.

— Перфектно — заяви Пам, — аз съм „за“. Ще ги победим в собствената им игра.

— Жалко — въздъхна Лиса, поглеждайки към останалите. — Талан ми допадаше. Нямаше да е никак зле, ако ме бе ухажвал.

— Да, Дерек също — сви рамене Пам. — Видя ми се доста приятен за безмилостна Порода. Смятам, че мога да се преборя с него. — Тя се ухили безочливо, макар и с нотка на съжаление.

Мери не каза нищо. Бе мислила, че с Барак бяха станали добри приятели през последните няколко месеца. Не бе очаквала той да я измами по този начин. Чувстваше се предадена, бясна, че е възнамерявал да я изнудва по този начин.

— Значи сте съгласни с плана на братовчедка си? — попита тя.

— Съгласни — кимнаха и двете момичета.

— Идеално. Значи утре. Ще ги накараме да се гърчат, щом вече няма да имат оръжието, с което да ни държат в ръцете си. Може би тогава ще видят, че не сме толкова слаби, колкото смятат.

Самодоволство изпълни цялото й същество. Щеше да му покаже, че не е толкова лесна за побеждаване, колкото е смятал той. Да я спечели? Сякаш е награда, нещо, което да получи като разменна монета. Новите закони за чифтосването на хора и Породи бяха нелепи. Макар някои да бяха по-добри от други. Светът понякога бе побъркано място. Но това не бе проблем, който тя можеше да поправи. Трябваше да се концентрира върху Барак, колкото й да й бе омразна тази мисъл. Проклет да е. Не трябваше да прави така.

Не трябваше да се опитва да я принуди да стори това, което щеше да му даде доброволно. И все пак, точно това се бе опитал да стори. Тя игнорира нуждата, която разкъсваше тялото й с алчните си усещания. Докосването му я караше да гори, а няколкото нежни целувки, които бяха разменили, й бяха дали надежда.

Надежда, която той бе унищожил с един ненужно жестока постъпка.

Беше преебана. Метафорично, помисли си Мери, и много скоро буквално. Пам и Лиса бяха изведени от стаята от другите двама агенти на Отдела и сега тя бе изправена пред водача им, най-безмилостната мъжка Порода, ако се съдеше по смръщеното му, тъмно изражение.