Читать «Левиатан се пробужда» онлайн - страница 16

— Спасителният мях е изведен отвън — докладва тя. — Реакторът се затопля. Готови сме за полет.

— Добре.

— Имаме ли пилот?

— Днес Алекс Камал е на смяна. Ще ми се да беше Валка. Не е толкова добър, колкото Алекс, но е по-спокоен, а главата не спира да ме боли.

— Аз пък харесвам Алекс. Той е по-темпераментен — заяви Наоми.

— Не зная какво означава темпераментен, но ако с тази дума определяш Алекс, темпераментността ме дразни.

Холдън погледна нагоре към пилотската кабина. Отражението на Наоми се подсмихна в черния панел пред него. Не можеше да си обясни как мършавите като моливи поясни можеха да подскачат толкова чевръсто при високо g. Вероятно се дължеше на десетилетия практика и селективно кръстосване.

Той се прехвърли в командния център и се пристегна с колан за противоускорителното кресло. Мекият материал притисна успокояващо тялото му. При половин g, колкото поддържаше Ади по време на финалното сближаване, пенопластът вършеше чудесна работа. Той изпъшка тихо. Релетата — метални и пластмасови, — изработени да издържат на високи натоварвания и продължителна експлоатация, прещракваха отчетливо. „Рицар“ реагираше с потоци от информация, подавана от диагностичните индикатори, и едва доловимо бръмчене.

След няколко минути Алекс Камал шмугна черната си глава през отвора на люка и го дари с широка усмивка. Израсъл на Марс, Алекс имаше по-масивно тяло от поясните. Беше по-слаб от Холдън, но въпреки това скафандъра очертаваше изпъкналото му коремче. Алекс бе летял в Марсианския флот, но очевидно след уволнението си бе занемарил налаганата във флота физическа подготовка.

— Здрасти, старши — поздрави го той, провлачвайки думите по тексаски. Израслият в долината Маринър Алекс си падаше по старите земни уестърни и това допълнително дразнеше Холдън. На Земята нямаше каубои от стотици години, на Марс пък не съществуваше и стръкче трева извън куполите, а конете обитаваха зоопарковете. Долината Маринър бе заселена от индийци, китайци и малка групичка тексасци. Изглежда, акцентът беше заразителен. Сега там всички говореха така. — Как е старият кон днес?

— Добре засега. Трябва ни план на полета. Ади ще ни осигури относително спиране след около — той погледна часовника — четирийсет минути, така че най-добре се захващай за работа. Искам да се разкачим, да свършим каквото трябва и да се върнем на „Кент“, преди от Церера да започнат да мърморят.

— Разбрано — кимна Алекс и се изкатери в пилотската кабина.

Слушалките на Холдън изпукаха и той чу гласа на Наоми:

— Еймъс и Шед на борда. Готови сме за полет.

— Благодаря. Ще изчакам данните от Алекс и ние също ще сме готови.

Екипажът бе сведен до абсолютния минимум: Холдън командир, Алекс, за да ги откара и върне от там, Шед, в случай че има оцелели, Наоми и Еймъс, ако няма оцелели и трябва да се прибере каквото си заслужава.

Не мина много време и Алекс се обади:

— Готово, шефе. Очаква ни четиричасов полет „ала чайник“. Ще използваме максимум трийсет процента от масата, но резервоарът ни е пълен. Общо време за мисията: единайсет часа.