Читать «Левиатан се пробужда» онлайн - страница 15

Той си наля чаша уиски от плесен, домашна церерска продукция от биогенна мая, изу обувките и се изтегна върху пенопластовото легло. Почти можеше да си представи недоволния поглед на Кандис и да чуе изпълнената ѝ с досада въздишка. Сви извинително рамене към спомена и се замисли за работата.

Джулиет Андромеда Мао. Беше прегледал внимателно работното ѝ досие и данните от колежа. Талантлив пилот на състезателни скутери. Имаше и нейна снимка — красива девойка в ушит по поръчка скафандър със свален шлем, с фини черти на лунна жителка и дълга черна коса. Усмихваше се, сякаш целият университет ѝ пращаше целувки. Според текста отдолу току-що бе спечелила първа награда на нещо, наречено „Петстотинте километра на Париш/Дорн“. Той направи проучване. Надпревара, в която могат да участват само богаташи. Скутерът ѝ — „Рейзърбек“ — бе чупил предишния рекорд две поредни години.

Милър сръбна от уискито, замислен над това какво ли би могло да накара едно момиче с достатъчно пари и власт, че да притежава собствен кораб, да се засели тук. Толкова далече от лъскави надбягвания с яхти за богоизбрани. А може би не беше?

— Бедното малко богато момиче — промърмори той, загледан в екрана. — Май животът ти не е бил чак такава песен.

Той затвори файловете и продължи да пие кротко и равномерно, загледан в тавана. Фотьойлът, в който Кандис имаше обичая да седи и да пита как е минал денят му, пустееше, но въпреки това му се струваше, че я вижда там. Сега, когато не го караше да говорят, беше по-лесно да ѝ съчувства. Тя бе самотна душа. Трябваше да мине време, за да го разбере. В представата му Кандис завъртя очи с досада.

Час по-късно, подгрял кръвта с алкохол, той си стопли купа с истински ориз и фалшиви кълнове — маята и гъбите можеха да имитират всичко, ако се подквасиш с достатъчно уиски преди това, — отвори вратата на апартамента и изяде вечерята, загледан в движението отвън. Втора работна смяна напусна с трополене станцията на метрото и се отправи към жилищата си. Две хлапета, които живееха през няколко квартири от неговата — момче и момиче, — изтичаха да посрещнат баща си с прегръдки, целувки и сълзи. Синият таван грееше с отразена светлина, неизменен, неподвижен, успокояващ. Едно врабче се стрелна в тунела, летейки по начин, който — според Хейвлок — само доказвал, че не са на Земята. Милър му подхвърли фалшив кълн.

Опита се да върне мислите си към Мао, но истината беше, че не му пукаше. Нещо ставаше с организираната престъпност на Церера. Ето кое го безпокоеше.

А историята с Джули Мао? Странично занимание.

3.

Холдън

След почти два дена при пълна гравитация коленете и гърбът на Холдън започнаха да го болят. И главата. Краката също. Той влезе в каюткомпанията на „Рицар“ тъкмо когато Наоми се качваше по стълбичката откъм товарния отсек.