Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 83

43

Някой щеше да умре.

Докато седях в колата, усетих как във вените ми запулсира мрачна решимост. За минута-две успях да канализирам първоначалния прилив на кръвожадност в трайна, осмислена жажда за мъст, която можеше да изчака и по-подходящ момент. Изгледах повторно видеозаписа на флашката. После още веднъж. След това вдигнах телефона и позвъних на Джим Дохърти. Не отговаряше. Прекъснах и набрах номера на Хюбърт. Включи се гласовата му поща. Едновременно с това чух сигнал за повикване. Беше Родригес.

— Свърши ли с Джани?

— Оня е отвлякъл Рейчъл.

— Чакай така. — След кратка пауза Родригес отново се включи: — Казвай сега.

— Беше подхвърлил мобилен телефон в колата ми. Обади ми се по него, за да ми каже, че с оставил и флашка. Записал е Рейчъл на видеоклип, Винс! Изглежда пребита.

— Не си говорил лично с нея, така ли?

— Не. Накарал я е да прочете пред камерата предварително написан текст. Казва ми да изпълнявам точно указанията му. След това прочита два адреса. Единият е на Хюбърт, другият на Джим Дохърти.

— Оня полицай, който ти беше дал старите папки?

— Същият. Каза ми да си избера единия и да не мисля за другия.

— Откри ли момчето?

— Не. Чакай малко, имам друго повикване. — Превключих линията.

— Мистър Кели, търсили сте ме?

— Хюбърт! Да, по дяволите, търсих те.

— Съжалявам, бях се заровил в материалите около катастрофата.

— Хюбърт, слушай внимателно какво ще ти кажа.

Той млъкна. Умен младеж.

— Току-що получих съобщение от оня тип. Изпраща ми два адреса, за които следва да допусна, че са на потенциални жертви. Единият е твоят.

Замълчах, но Хюбърт не каза нищо.

— Хюбърт, чуваш ли ме?

— Чувам ви.

— Добре. Веднага ще поискам да изпратят екип в апартамента ти, но това може да отнеме време. За момента искам от теб да заключиш вратата си и да не пускаш никого. Никого! Освен мен или някой със значка. Разбра ли?

— Да.

— Имаш ли оръжие вкъщи?

— Какво искате да кажете?

— Каквото казах.

— Имам някъде готварски нож.

— Намери го. Заключи вратата и вземи ножа. Стой вътре и всичко ще е наред.

— Вероятно се будалка с нас, мистър Кели. Явно му прави удоволствие.

— Стой вътре, Хюбърт. И изчакай полицията.

— Добре, де, добре. Но чуйте, изкопах още нещо интересно…

— Не сега, Хюбърт. Запиши го на диск или нещо такова и ми го прати. Но не мърдай от къщи, докато не дойде някой със значка. Разбрахме ли се?

— Дадено, мистър Кели.

— Браво, синко. Е, ще се чуем…

Прекъснах линията и се върнах на разговора с Родригес.

— Винс, беше Хюбърт. Добре е.

— Ще пратя някого при него.

— Още не. Ако онова копеле усети, че съм във връзка с ченгетата, може да започне отново да убива.

— Трябва да предприемем нещо.

— Ще намерим начин. Но трябва да сме само двамата, ти и аз.

— Какво ще правим?

— Първо ще намерим Рейчъл.

44

Треперещ от нерви, седях в най-крайното сепаре в дъното на една закусвалня на име „Порцелановата кукла“, докато Родригес гледаше видеозаписа върху екрана на лаптопа ми. Рейчъл, насинена и подута от бой, беше вперила поглед в обектива на камерата; очите й ми казваха къде е, докато сърцето й се питаше кога ли ще отида да я прибера.