Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 82

— Говори на човешки език, Хюбърт!

— Картата, изпратена до „Дейли Хералд“, е била изтеглена от компютър на Норт Стейт Паркуей 1555.

Погледнах нагоре точно в момента, когато огромната входна врата на къщата се открехна няколко сантиметра, после спря.

— Искаш да кажеш, че картата е пристигнала от резиденцията на кардинала?

— Казвам ви това, което е отразено в списъка с айпи адреси на сървъра.

— Какво мислиш, Хюбърт?

— Човекът, с когото си имаме работа, е прекалено хитър, за да направи подобна елементарна грешка. Мисля, че е инсценировка. Някой се опитва да намекне нещо.

— Трябва да прекъсваме, Хюбърт.

Натиснах бутона и обходих с поглед цялото каре, търсейки снайперист. Вратата на резиденцията се отвори докрай. Кардинал Джани излезе под малката арка на входа и разпери широко ръце. Операторите се сборичкаха за по-добра снимачна позиция, а топ репортерите на Чикаго забушуваха като развълнувано море в краката му.

Хвърлих един последен поглед на сградите от двете страни и посегнах към дръжката на вратата. Точно в този момент телефонът иззвъня, само че не беше моят телефон. Звънът идваше изпод предната седалка на колата ми.

42

Под седалката открих евтин апарат с предплатена СИМ карта, залепен с тиксо за рамката. С всяко иззвъняване екранчето му се осветяваше в синьо и червено, сякаш ми се присмиваше — което, като си помисля, не беше далеч от истината.

— Ало!

— Виж как работи това апаратче, а?

Усетих ледена топка в стомаха си; нещо в мозъка ми прещрака.

— Какво искаш?

— Погледни само кардинала. Гаден, мазен лицемер!

Очите ми неволно се плъзнаха встрани. Джани си беше все така на най-горното стъпало, като се опитваше да надвика глутницата репортери. Стори ми се, че изглежда някак загрижен. Запитах се дали все пак някакво божествено озарение не му подсказва как може да завърши денят му.

— Искаш ли да присъстваш на екзекуцията му, Кели? — Електронно модулираният глас мъркаше по линията. — Само кажи.

Още веднъж се огледах наоколо. Ливадки пред къщите, дървета, коли. После отворих вратата на колата.

— Не! — каза гласът.

Замръзнах на мястото си, притворих полека вратата и се облегнах назад.

— Кардиналът няма да умре днес, Кели. Тъй че потегляй. Карай на запад, към „Кенеди“. И не се бъзикай с мен, освен ако не искаш да му тегля куршума.

Запалих двигателя, стиснах волана и потеглих към скоростното шосе „Кенеди“.

— Боях се, че няма да откриеш телефона.

— Днес съм късметлия.

— Камерата е залепена до прага на вратата вдясно.

Погледнах надолу и видях тънката жичка и малката като топлийка леща, която ме гледаше втренчено. Пресегнах се, изтръгнах камерата и я запратих на задната седалка.

— Знаеш ли какъв е смисълът на живота, Кели?

— Защо не престанем с тия глупости и не минем по същество?

— Така ли предпочиташ?

— Именно. Остави на мира всички други. Кметството, Църквата, федералните, всички.

— Под съседната седалка ще намериш флашка със запис. Пусни го и ще видим как ще се почувстваш.

Линията прекъсна. Влязох в една задънена улица, пуснах аварийните светлини и бръкнах под съседната седалка. Флашката беше черна, със залепено на нея парче тиксо. Върху тиксото беше написана една-единствена дума: Рейчъл.