Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 81

Черните мигли на Джани потрепнаха.

— Запознат съм с неговата идеология, мистър Кели.

— Вие спомогнахте за нейното популяризиране, Ваше Високопреосвещенство. Това беше първото сериозно стъпало в кариерата ви на богослов.

Джани мълчеше и чакаше.

— В случая на карта е заложен човешки живот, отче. Става дума за реални хора, които ще умрат. Евентуално за много хора. Но броят им не е важен, нали? Дори един-единствен човешки живот да е в опасност, този живот трябва да бъде претеглен спрямо вашите вътрешни правила, отнасящи се до неприкосновеността на църковните архиви. И животът трябва да надделее. Нима е толкова трудно да се реши това уравнение?

Джани наклони глава на една страна и ме погледна така, сякаш ме виждаше за пръв път.

— Вие сте учили при йезуитите?

— Може би.

Кардиналът се изсмя.

— Знаех си! Е, добре, мистър Кели. Църквата ще ви съдейства с каквото може. Но трябва да бъдем извънредно дискретни при ползване на архива.

— Дискретността е моя втора природа, отче.

Джани направи жест, който си преведох като: „Надявам се.“ После и двамата станахме и тръгнахме към вратата.

— Може би ще сме в състояние да говорим по-конкретно, когато идентифицираме заплахата — казах аз.

— И кога ще стане това, мистър Кели?

— Надявам се, до края на деня.

Кардиналът се спря на място.

— Но вие подозирате, че този индивид е избрал епархията за обект на отмъщение заради секс скандала в миналото?

— Казах, че въпросният скандал е логична версия, която си струва да се провери.

— Но не непременно теория, която самият вие споделяте?

— За момента не споделям никаква теория. Този тип тероризира целия град, не само Църквата. И си мисля, че работата е много по-дълбока, отколкото подозираме.

Джани ме изгледа внимателно, но не отговори. Погледнах през прозореца. Репортерските ванове, паркирани пред резиденцията, бяха станали три, плюс две подвижни телевизионни станции за пряко излъчване.

— Може би ще успея да се измъкна през някой страничен изход, нали?

— Де да беше толкова лесно и за мен, мистър Кели.

— Де да беше, отче…

Кардиналът ми посочи една врата за доставчици и прислуга, която извеждаше на страничната уличка. Излязох на главната улица и намерих колата си на половин пряка от там. Тъкмо се качих в нея, и телефонът ми иззвъня.

— Хюбърт, какво ново?

— Къде сте, мистър Кели? — Гласът на хлапака звучеше леко задъхано.

— Тъкмо излизам от резиденцията на кардинала. Защо?

— Разгледах по-внимателно картите и писмото, които ми изпратихте. После говорих с полицай Родригес и изкопчих малко повече информация за оригиналите.

— Какво има, Хюбърт?

— Картата на квартала около „Полк“ и „Десплейнс“, която ви е изпратил оня тип, е свалена от база данни в интернет.

— Е, и?

— Имам две приятелчета, които работят в картографската фирма. Сървърът й регистрира всички логвания за теглене на информация от базата данни заедно с айпи адреса на съответния юзър.