Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 79

Двамата си разменихме фалшиви усмивки. Във въздуха се усещаше напрежение. Той стана и пристъпи до един витринен прозорец, през който се виждаха поне два декара с голи дървета и ливада.

— Толкова по въпроса за конфиденциалността — каза кардиналът.

Проследих погледа му през прозореца. Един репортерски ван току-що бе паркирал пред резиденцията. От него слезе оператор с камера и започна да снима. Толкова и по въпроса за ексклузивните права на Рита Алварес.

— Познавам добре този град, Ваше Високопреосвещенство. Тук нищо не може да се запази дълго в тайна.

— Не сме молили никого да пази тайна, мистър Кели. Разчитахме просто на малко дискретност.

Навремето Джани бе играл ръгби и още му личеше — по мускулестия раменен пояс и малките, но дълбоки белези около очите, когато се намръщеше.

— И така, какво ще стане оттук нататък? — попита кардиналът.

— В момента правим пълен оглед на катедралата „Име Господне“. В зависимост от това, което ще открием вътре, ще разработим план за проверка на всички останали ваши църкви.

— Давате ли си сметка колко енории включва тази епархия?

Поклатих глава.

— Двеста петдесет и девет. Всичките ли смятате да проверите?

— Не знам, отче. Но ще се опитаме колкото е възможно по-малко да разстройваме дейността ви.

Джани се изсмя едва ли не подигравателно.

— Ние не сме търговско предприятие, мистър Кели. Хората гледат на църквата си като убежище. Място, където се чувстват в безопасност.

— Аха.

Кардиналът повдигна вежда и се дръпна от прозореца.

— Не сте май почитател на Църквата. — Негово високопреосвещенство подуши от другия край на стаята неосъществения католик в мен.

— С цялото ми уважение, отче, каква безопасност са намерили вашите енориаши в „Име Господне“ тази седмица? В каква безопасност ще бъдат идната седмица, ако продължим да крием истината от тях?

От сенките изплува движеща се статуя на монахиня, понесла сребърен сервиз за кафе; само появата й ме спаси от вечно проклятие. Джани си седна на стола и наля кафе и за двама ни. Монахинята изчезна така тихо, както се бе появила.

— С какво мога да ви бъда от полза, мистър Кели?

Поех си дълбоко дъх и заговорих по същество:

— Бихме желали да получим определена информация. Относно някои твърдения за сексуално насилие в миналото.

Джани прокара палец по долната си устна.

— Моля, продължавайте.

— Това е част от естествения ход на разследването, Ваше Високопреосвещенство. Някой си отмъщава на Църквата за страдания, които е понесъл като дете.

Кардиналът погледна над рамото ми към църковната версия на Първородния грях — една история, за която нямаше леко изкупление, нито лесен начин за изчистване на петното.

— Разбирам логиката на въпроса ви. При това твърде добре. Имате ли заподозрян?

— Не.

— А ако имахте, щяхте ли да ми кажете?

— Може би.

— И вие смятате, че сегашният взрив от насилие може да е пряко свързан със секс скандала?

— На този етап, отче, това е само една от работните версии.