Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 72

— Както ви казах по телефона, има някои неща, които бих желала да обсъдя с вас в контекста на неотдавнашните атаки на снайпериста. — Репортерката сведе очи към папката пред себе си и почеса със зъби долната си устна. — В хода на работата си се натъкнах на определена информация, която може да има отношение по случая. Ще ми се да я споделя с вас, преди да дам материала за печат. Държа да чуя вашето мнение. Но първо искам да получа известни уверения.

Алварес млъкна и зачака. Родригес мълчеше и изчакваше. Аз мълчах и изчаквах. Накрая пръв заговори Родригес:

— Не е наша работа да даваме уверения комуто и да било, мис Алварес.

— Може да ми казвате Рита.

— Добре, Рита. Бих могъл да се обадя на някого от окръжната прокуратура, ако държите. Но при положение че разполагате с актуална информация по случая, бих ви предложил…

— Спестете си го, инспектор Родригес.

Тайничко се усмихнах на себе си. Тази Рита ми харесваше.

— Ако не желаете да говорите, неофициално и извън протокола, ще си тръгна и ще ползвам това, с което разполагам. След което вие може да се обадите на окръжния прокурор, да ми връчите призовка и да правите каквото сметнете за необходимо. Но информацията вече ще е станала публична…

Аз се размърдах на стола си. Сякаш по даден знак Алварес се обърна към мен.

— А на нас това може и да не ни хареса, така ли? — казах аз.

Алварес остави въпроса без отговор, после насочи вниманието си обратно към полицая.

— Какви уверения имате предвид? — попита Родригес.

— Искам ексклузивни права да отразявам инцидента. Ексклузивно интервю с член на работната група. Искам достъп до основните играчи. Искам да бъда информирана преди конкуренцията за всякакви нови моменти в разследването, както и още едно ексклузивно интервю след приключване на случая.

— Случаят вече е приключен — каза Родригес.

— Може би, преди да кажете още нещо необмислено, е редно да видите с какво разполагам.

Последните й думи предизвикаха раздразнена гримаса на лицето му и той каза с неохота:

— Е, хубаво, да видим с какво разполагате.

Алварес измъкна лист хартия от папката си и го плъзна по масата с лицето надолу. Родригес изобщо не го докосна.

— Колко души са в течение на това, каквото и да е то?

— Аз и отговорният редактор знаем съдържанието на писмото. Това тук е копие. Оригиналът и пликът, в който пристигна, се съхраняват на сигурно място. — Алварес вдигна рамене. — Получило се е вчера по някое време. Ние научихме за него снощи. Няма марка, няма пощенско клеймо, не знаем дори как е доставено на адреса. След като разбрахме какво съдържа, го пипахме само с ръкавици. Въпреки това по него ще откриете, като минимум, мои отпечатъци и може би отпечатъци от хората, които сортират пощата в редакцията.

Родригес обърна страницата с лицето нагоре. На нея имаше само няколко реда, изписани с печатни букви:

Рита,

Аз извърших убийството на Саутпорт и другото. Аз и никой друг. Използвах 40-кал. пистолет и Рем.-700. Ето ти още нещо, ако това не ти се струва убедително.

Майната му на кмета. Майната им на ФБР. Наред са кардиналските шапки. Кметството също. ХЯБО