Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 6

Влакът се затресе и потегли отново — бавно, точно както трябваше. Робълс обходи с оптическия мерник прозорците на първия вагон, после на втория. Това беше един процес на селекция — кой да живее и кой да умре. Процес, от който мозъкът му понякога изключваше. Изведнъж цевта се спря от само себе си. Загърната в дебело палто, жената седеше в задната част на втория вагон, зад предпоследния прозорец. Той нагласи фокуса с ръка и я проследи през мерника. Беше млада, с пуерторикански черти, дълга коса и канелен цвят на кожата, навела деликатно глава надолу, сякаш зачетена в нещо — може би в книга, която държеше в скута си. Лицето й сякаш светеше през оптическия мерник; около главата си имаше нещо като ореол, който подчертаваше нежния й профил. Тя вдигна очи и погледна приветливо към него; белите й зъби проблеснаха през оптиката.

Перфектно.

Докато показалецът му обираше спусъка, той направи усилие да запечата образа й в съзнанието си, сякаш я снимаше с фотоапарат. Движението му бе плавно, механизмът на пушката беше прецизен и гладък като коприна. Изстреля един куршум, който разби прозореца на вагона, след което дръпна затвора, постави нов патрон в цевта и секунда по-късно стреля втори път — за всеки случай, ако отвъд стъклото бе останало нещо. Не видя как главата на жената експлодира. Нямаше време за това. Пет секунди след втория изстрел цевта на пушката бе вече издърпана навътре, прозорецът затворен, щората спусната. Трийсет секунди и оръжието бе прибрано в кутията. След което Робълс излезе от апартамента, мина по коридора, слезе по стълбите и през вратата на мазето излезе на страничната уличка. Пусна кутията с карабината в контейнера за боклук и закрачи по тротоара. Стигна до ъгъла и се смеси с тълпата по „Уекър“. При търговския център „Мърчъндайз Март“ хвана последния влак по Кафявата линия, преди транспортните власти да бяха спрели движението за деня.

На път за центъра видя през прозореца на вагона дивашкия танц от светлини на полицейски коли, линейки и пожарни, притичващи се на помощ на една жена, която вече не се нуждаеше от нищо. От високата си наблюдателна позиция във влака на метрото различи оператора и тонтехника, които се подготвяха за снимки, докато зад тях се издигаше телескопичната антена на първата подвижна телевизионна станция. За трети път днес, помисли си Робълс и се усмихна. После се намести удобно на седалката си и зарея поглед над покривите на къщите, докато влакът потракваше равномерно по релсите, отнасяйки го на север.

4

Тъкмо бях дал показания и си тръгвах, когато до бордюра спря сребрист „Форд Краун Виктория“ и от него излезе Винс Родригес.