Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 4

След двайсетина минути Робълс сглоби пушката и постави отдолу пълнител с пет патрона. Постла под прозорците едно килимче, повдигна щората на средния до половина, а стъклото — на около една педя. Откакто бе влязъл в апартамента, по линията бяха минали четири влака — средно по един на пет минути. На вътрешния перваз пред очите му беше поставено разписанието на метрото. След минута и половина щеше да мине следващият влак. Робълс плъзна цевта на пушката навън и погледна през оптическия мерник. Образът беше размазан и той го фокусира върху един билборд, призоваващ гражданите на Чикаго да подкрепят баскетболния си отбор. В зрителното му поле се появи образът на Дерик Роуз, звездата на „Чикаго Булс“, и Робълс донагласи фокуса си върху мъжествените му черти. След малко се чу глух тътен — към завоя приближаваше влак. Робълс постави пръст на спусъка и подпря здраво приклада върху рамото си. След това отметна глава назад и се заслуша.

Почукването по вратата беше тихо, но звукът идваше отблизо и звучеше напълно реално. Той изчака с надеждата, че който и да беше застанал отвън, ще се откаже и ще си иде. Почукването стана по-силно, прерасна в отривисто тропане и Робълс си каза, че така е решила съдбата.

Той постави пушката в кутията и я покри с чаршафа. Дръпна надолу щората на прозореца, свали ръкавиците си и отвори вратата тъкмо когато влакът преминаваше с грохот покрай сградата. Насреща си видя старческо лице, забито между две костеливи прегърбени рамена и изкривено в неподвижна гримаса на гняв и огорчение от несправедливата съдба. В момента на Робълс не му беше до отвратени от живота старци. Това изкривено, злобно лице му пречеше. Трябваше да го разкара.

— Много съжалявам — каза Робълс. — Бях в кенефа. Какво обичате?

— Казвам се Джим Холтър. Аз съм домоуправителят.

Той се усмихна, разкривайки два реда едри зъби, които приличаха на немити лакти. Черните му очички шареха чевръсто, проникваха в стаята, жадни да видят какво има вътре — малолетно момиче, чувал с дрога, може би пачки банкноти. Робълс се изви на една страна, за да даде възможност на домоуправителя да огледа по-добре.

— Приятно ми е, Джим. Ще влезеш ли за минута?

Холтър вдигна костелива длан пред лицето си. Ноктите му бяха деформирани от гъбички, а по ръката му имаше кафяви петна.

— Не, не! — каза той, но пристъпи неуверено през прага. — Исках само да проверя дали си се настанил удобно.

— Супер даже! — каза Робълс и блъсна вратата, която се затвори шумно.

Като чу затръшването зад гърба си, Холтър се стресна за миг. И тогава забеляза покрития с бял чаршаф предмет на пода. Чевръстите му очички се разшириха, от устата му се подаде пъргаво езиче и овлажни устните с цвят на черен дроб.

— В имейла пишеше, че пристигаш днес — каза той. — Да ти кажа право, леко се притеснявах да ти оставя така ключа. Но виждам, че си се оправил.

— Оправих се екстра — отвърна Робълс, като вдигна ключа нагоре и му го показа.

Холтър кимна и пристъпи още една крачка навътре в стаята. Робълс го следваше по петите. Адамовата ябълка на домоуправителя подскачаше нагоре-надолу в гънките на шията му. Робълс прибра ключа в джоба си.