Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 5

— Иначе с какво се занимаваш? Ако не възразяваш, че те питам, де.

Докато говореше, Холтър приближаваше педя по педя като една голяма опърпана нощна пеперуда към неустоимо примамливия пламък, който положително трепкаше под този загадъчен бял чаршаф. Робълс го остави да се приближи, стиснал в дланта си ловджийския нож с петнайсетсантиметрово острие, докато усети в гърлото си познатия спазъм. Мокра поръчка, както би казал Нелсън. Робълс пое дълбоко въздух, за да овладее пулса си. Мокра да бъде — щом се налага, помисли си той.

— Питам те — продължаваше да дърдори домоуправителят, — защото имам голям опит и връзки в района.

— Вярно ли?

— Ами да! — Старецът понечи да се извърне към Робълс, готов да се пазари и изгарящ от нетърпение да открие какво се крие под онзи чаршаф.

Успя да направи движението наполовина, когато Робълс го хвана за брадичката и повдигна главата му нагоре. Срезът беше като от опитен хирург. Холтър се свлече на пода; гърлото му изхърка и загъргори като водна помпа, която е засмукала въздух. Робълс се дръпна крачка назад. Домоуправителят лежеше, облян в кръв; тялото му се тресеше в конвулсии. От прерязаното му гърло се изтръгна глух стон, очите му се превъртяха в орбитите си.

— Ах, мамка му! — Робълс се дръпна още крачка назад. Холтър кървеше обилно, тялото му се гърчеше, съпротивляваше се с последни сили на смъртта. Робълс го покри с чаршафа. След минута и нещо спазмите престанаха, но белият плат бе станал тъмночервен. Робълс избърса ножа с крайчеца на чаршафа и огледа пораженията по себе си. Имаше пръски от кръв по панталона и обувките. Почисти ги, доколкото можа, после избърса топката на вратата. Това трябваше да е достатъчно.

Погледна часовника си. Не бяха минали и пет минути. Няма проблем, каза си той. Отново нахлузи ръкавиците, вдигна пушката от пода и се върна до прозореца. Намести килимчето, седна и положи пушката напряко в скута си. Затвори очи и изчака пулсът му да се успокои. След минута и половина ги отвори, пое дълбоко дъх и бавно издиша. Почувства се отново във форма. Повдигна щората на средния прозорец и постави пушката на перваза така, че цевта й да се подава половин педя навън. Бе имал смътно предчувствие, че някой като Холтър ще се появи изневиделица, и сега усещаше едва ли не облекчение, че и това изпитание е преминало. Вече можеше да концентрира изцяло вниманието си върху зрителното поле на оптическия мерник. Огледа линията и зачака.

Не бяха минали и двайсетина секунди, когато сребристият влак на метрото се зададе иззад завоя, спря и зачака сигнала на семафора, преди да навлезе в станцията. Робълс напълни наполовина дробовете си с въздух и го задържа. Показалецът му се сгъна около спусъка. През оптическия мерник откри жена на средна възраст с бледа кожа на лицето и воднисти очи, която говореше по мобилен телефон и гледаше през прозореца надолу към улицата. В следващия прозорец видя бял хлапак с мазна уста и дебели пръсти, с които бъркаше в станиолова кесия с чипс и се тъпчеше лакомо. Робълс насочи карабината към предната част на влака и улови на фокус машиниста — чернокож мъж с едри черти на лицето, вперил поглед напред, към още поне две десетилетия, които щеше да прекара в кандилкане по тези релси, преди да излезе в пенсия. За всеки от тримата едно натискане на спусъка би било едва ли не акт на милосърдие. Бог да пази Америка!