Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 57

— Ти се погрижи да доведеш работата докрай. Без излишни увъртания. Помогна на своя град.

— Господин кмете…

— Това са неща, които не забравям, Кели. Можеш да бъдеш сигурен.

— Господин кмете, аз изобщо не съм стрелял.

— Разбирам, синко.

— Прицелих се, но не дръпнах спусъка.

— Не казвай нищо повече. Говорим по открита линия. Нямаш проблем, приятелю. Каквото и да става оттук нататък, теб не те засяга. Никой няма да ти сложи примка на шията. Нали ме разбираш? Между другото къде си сега?

— В един бар.

— Сам? Искаш ли да ти пратя някого за компания?

— Не, с агент Лосън съм.

— Онази от ФБР ли?

От разстояние усетих как либидото на кмета се събуди и изпълзя с изплезен език от тъмната си, задушна бърлога. Образът не беше никак приятен на фона на и без това неприятния разговор. Но не можех да направя нищо по въпроса.

— Същата, господин кмете.

— Майчице, как ми се ще да я опъна! Ти смяташ ли да я изчукаш?

Не отговорих. Разбира се, за кмета това беше потвърждение.

— Ах ти, палавнико! Супер, заслужи си я. Наистина си я заслужи. Няма как да го кажа публично заради трагедията на Лейк Шор Драйв, но нещата можеха да са и много по-зле. Много, много по-зле, майка му стара! И ти го казвам с всичкото дължимо уважение и с болка в сърцето. Ти си герой, Кели. Истински герой! Хайде, трябва да бягам. Довечера правим пресконференция. Виж какво, отпусни се, удари едно-две питиета за сметка на кметството. Отпразнувай смъртта на тоя боклук. И… Кели?

— Да, господин кмете?

— Заври й го веднъж отзад и заради мен.

В ухото ми кметът избухна в гръмогласен смях, после се задави и го пресече на налудничаво, пискливо кикотене. Прекъснах връзката и се върнах в бара.

— Много поздрави от кмета.

— Наистина ли? — попита Лосън.

— Да. Кметът е истински джентълмен.

— Той е един гнусен боклук.

— Да, и това също.

— Дръпна ли ти една бащинска реч? Нещо в смисъл: и не забравяй да изчукаш оная чанта от ФБР?

— Трябва ли за говорим за това?

— Прав си. Няма да позволим на една сексистка свиня да ни развали празничното настроение. — Лосън вдигна чашата си. — Е, да пием за Кели. Героят, който не прощава на лошите.

Поклатих глава.

— С моя пистолет изобщо не е произведен изстрел, Катрин. И ти прекрасно го знаеш. С какво съм го застрелял според теб?

Тя вдигна рамене.

— Знам ли? Но ако не си ти, тогава кой го е застрелял?

— Именно това се опитвам да кажа. Ако не е и някой от твоите агенти, трябва да е трето лице.

— Смяташ, че е имал съучастник?

— Да, точно това смятам.

— Съучастникът, за когото никой не вярва, че съществува…

— Сега това ли разправят?

Лосън се наведе напред и почука с пръст по опакото на ръката ми.

— Те го разправят още от самото начало, Кели. Виж, няма нищо страшно в това да гръмнеш един такъв тип. Та той уби четирима души и рани пети, който е в критично състояние. И то само днес на Лейк Шор Драйв. Между нас да си остане, но смъртта му е дар от Бога.

— Не съм го застрелял аз, Катрин!

Тя се облегна назад и въздъхна.

— Не ми изпортвай случая. Така всичко е чисто и изпипано. Да го забравим и да гледаме напред.