Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 41

— Това беше вътре заедно с книгата и картата на метрото. Прилича ми на някакво лого, но не мога да се сетя чие е.

Хюбърт вдигна картончето от масата и го разгледа замислено.

— Имате ли нещо против да го задържа за малко?

Поклатих глава.

— Значи, още имаш желание да се включиш?

— Вече ви казах, че имам. — Хюбърт подритна с крак купчината документи, които бях натрупал под масата. — А кога ще ме поставите в течение на всичко това?

Вдигнах папките, които Дохърти ми бе дал.

— Ти си умен младеж.

Хюбърт не отделяше поглед от папките.

— Да бе, да. И така, какви изненади има вътре?

23

Тъкмо бях отворил една от папките на масата, когато видях Родригес да влиза в заведението. Помахах му да дойде при нас.

— Бях го поканил да се видим — обясних на Хюбърт.

— Няма проблем — вдигна рамене той.

Родригес седна до него в сепарето.

— Как я караш, момче? Ай, какво ти е на лицето?

За момент си помислих, че Хюбърт ще стане и ще си тръгне, но той се усмихна и каза:

— Здравейте, инспекторе! Как сте?

Родригес погледна към мен, после обратно към Хюбърт. Едва тогава забеляза старите папки на масата.

— Какво е това?

Хюбърт намести очилата си и зачука по клавиатурата на лаптопа.

— Това е допълнителната информация по случая, предоставена от мистър Кели, и причината да сме тук тази сутрин. Готов ли сте да я чуете, или първо искате кафе?

Родригес получи кафето си от келнерката, която не беше много по-мила с него, отколкото с нас, въпреки значката. След това той насочи вниманието си към мен.

— Нищо от това, което ще чуеш, не бива да достигне до работната група — казах аз. — Поне докато не решим дали в него има нещо, което си струва да бъде разследвано.

Родригес махна с ръка. Докато говорех, отворих една от папките.

— Преди трийсет години влак на метрото катастрофира в района на Централния пръстен. Четири вагона дерайлират и падат от моста на улицата. Единайсет загинали.

Хвърлих на масата купчина изрезки от тогавашните вестници.

— Годишнината от катастрофата беше вчера, четвърти февруари — продължих аз. — Инцидентът е станал на ъгъла на „Лейк“ и „Уобаш“, точно където вчера нанесе удара си снайперистът.

Родригес вдигна глава и ме погледна.

— И ти пазиш всичко това оттогава?

— Имам приятел, пенсиониран полицай на име Джим Дохърти. Познаваш ли го?

Родригес поклати глава.

— През хиляда деветстотин и осемдесета Джим е бил новобранец в полицията. Участвал е в операцията по изваждане на труповете от влака. Всеки полицай има по един случай, който помни до края на дните си. За Джим случаят е този. До ден-днешен се чува със семействата на загиналите. Редовно отбелязва годишнината. Всичко, както си му е редът. Когато самият аз бях в полицията, неведнъж сме обсъждали случая.

— Няма никаква логика — каза Родригес. — Защо му е на някого да стреля по влака трийсет години след инцидента! Каква е връзката със станция „Саутпорт“? И още нещо: защо да те нарочва теб? — Полицаят отпи от кафето си. — Твърде много неясноти.

— Това не е всичко — казах аз и измъкнах от папката още една изрезка от вестник.