Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 43

— Познаваш ли някого от пътниците в твоя вагон? — попита Родригес. — Някой, който да ти има зъб оттогава?

Вдигнах показалец нагоре.

— Да. Познавах един човек, но той вече не е между живите.

— Сигурен ли си? — попита полицаят.

Кимнах с тъжна усмивка.

— Да. Баща ми. Той беше кондукторът във вагона същата вечер.

Събудих се в тъмнина, пред очите ми се белееше една ивица от пешеходната пътека през Лейк Стрийт, пресечена от черните силуети на носещите греди на метрото. Опитах се да се изправя, но усетих, че няма да е лесно. Краката ми бяха над главата, която беше притисната в ъгъла до задната врата. Оттласнах се полека с ръце от цепнатината, която се бе образувала в пода, и запълзях нагоре по пътеката, към задния край на вагона. През два реда от мен лежеше неподвижно мършавият мъж; главата му се очертаваше в лъча светлина, който се процеждаше отгоре, откъм линията. Пропълзях малко по-близо. Челото му беше хлътнало навътре в черепа, дългият му нос бе разцепен до костта. Седалката пред него беше оплискана с кръв и мозък; челюстта му висеше безжизнено надолу. Хвърлих поглед към задницата на вагона. Там нямаше никого; свързващата врата зееше отворена, а седалката на кондуктора беше празна. Тръгнах към вратата, търсейки изход. Може би бях направил рязко движение, понеже вагонът се разлюля. Замръзнах на място и влакът се успокои. В далечината се чуха сирени. Някъде наблизо, зад гърба ми, се обади човешки глас: „Помощ!“

Вдигнах рамене и отпих от кафето си.

— Извадиха ме от вагона и ме качиха на една линейка. Никога не съм говорил за това с баща ми. Може сега да ти звучи странно, но ако го познаваше, щеше да ме разбереш. Никога оттогава не съм виждал когото и да било от пътниците във влака, нито веднъж.

Родригес се почеса по брадичката и запрелиства старите папки.

— И ти смяташ, че съвпаденията са прекалено много, за да са случайни?

— Откакто убиецът ме намеси в тази история, си мисля точно това.

— Но не си свързан по никакъв начин със станалото вчера? Искам да кажа, чрез жив човек?

Погледнах към Хюбърт, който ни наблюдаваше внимателно.

— Нашият млад компютърен гений ще ни помогне да разберем това. Той ще разработи програма, която изхожда от допускането, че аз съм обектът на престъплението, и ще анализира данните по съответния начин.

Полицаят ме изгледа сепнато.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Означава — отвърна Хюбърт, — че ще взема всичката информация в тези папки плюс всички актуални данни по делото, които сте в състояние да ми предоставите, и ще видя дали някаква част от тях не е свързана с мистър Кели. Ще сравня имена, случаи, дела, по които е работил. Такива неща.

Родригес въздъхна.

— Ще търсиш игла в копа сено.

— Не пречи да поразровим сеното — отвърнах аз. — Имам интуиция, че ще излезе нещо.

Родригес допи кафето си с пристигането на сметката.

— Колко време ще ти трябва, за да задействаш нещата?

— Вече съм ги задействал. — Хюбърт се усмихна доволно. — Още снощи хакнах базата данни на работната група и изтеглих основната част от информацията. Полицейски доклади, такива неща.