Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 2

— Кротко! — каза мъжът и поохлаби натиска върху тила ми. Дулото на пистолета не помръдна. — Обърни се!

Извърнах глава, колкото да хвърля един поглед. Видях черно палто с черни копчета. По края беше опръскано с някаква течност, която леко лъщеше. Кръв от жената, докато бе падала, покосена от куршума му. Погледнах нагоре. На главата си имаше скиорска маска, която покриваше изцяло лицето му. Мозъкът ми, който обработваше трескаво информацията, накрая регистрира и дебелото дуло на .40-калибров пистолет, насочен от около педя в челото ми.

— Готов ли си да умреш като герой? — В гласа му имаше повече любопитство, отколкото заплаха. Може би искрено се интересуваше от равнището на душевния ми комфорт преди предстоящата среща със смъртта. Помислих си, че каквото и да кажа, просто ще ускоря развръзката, а определено не бързах за никъде. Затова си замълчах. Гледах маската и се опитвах да си представя лицето зад нея. Той повдигна леко пистолета нагоре и пръстът му едва-едва натисна спусъка. Сигурно си мислите, че подобно деликатно движение остава незабелязано за страничния наблюдател. Повярвайте ми, когато пистолетът е насочен към теб толкова отблизо, всичко се вижда. Той съвсем леко помръдна показалеца си, упражнявайки може би половинкилограмов натиск. После пръстът му спря, ръката му повдигна пистолета нагоре и след това замахна надолу — рязко и решително. След което чикагският асфалт се вдигна, за да посрещне лицето ми, и ме обгърна мрак.

3

След половин час Робълс се намираше на три километра от станцията на метрото при Саутпорт Авеню. Беше се преоблякъл в широк суичър с логото на „Найки“. Нахлузил качулката си ниско над лицето, той гледаше през прозореца на автобус № 136, който в този момент излезе на Лейк Шор Драйв по посока към центъра. Снегът бе престанал така внезапно, както бе завалял, и зимното слънце обливаше града със студена светлина. Някаква жена в „Хонда Сивик“ караше близо до автобуса. С рамо притискаше към ухото си мобилен телефон и същевременно се оглеждаше в огледалото за обратно виждане. Робълс видя как предното колело на хондата настъпи осевата линия, а десният й калник едва не се отри в автобуса. Шофьорът наду клаксона. Жената откъсна поглед от отражението си, колкото да изправи волана, и размаха среден пръст по адрес на всички ползватели на градския транспорт. Доволна, тя затвори мобилния телефон и отново се вторачи в огледалото.