Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 20

— А с работните групи нещата излишно се усложняват.

— Именно. Позволи ми да ти задам един въпрос. Ще успееш ли да ги откриеш?

— Може би.

— Ти имаш нещо предвид, хитрецо.

— Може би.

— Федералните са пълни некадърници, нали?

Вдигнах рамене.

— Не бих се изразил точно така. Федералните ще използват свои методи, както обикновено. Понякога методите им вършат работа…

— … но обикновено не вършат. Ако не желаеш да си цапаш ръцете с кръв, няма проблем. Само ми ги посочи кои са, и приключваме. Готов съм дори да ти върна значката, но ти си прекалено нафукан, за да я приемеш, прав ли съм?

— Да.

— Тъй да бъде. Ще ти измислим нещо друго за награда. Само ги открий. А сега ми се разкарай от главата, за да си поръчам вечерята на спокойствие.

Понякога колкото по-малко се каже, толкова по-добре. Инстинктите ми подсказваха, че случаят е точно такъв. Обърнах се и си тръгнах, оставяйки кмета и офертата му да блуждаят в полумрака на гръцката таверна.

12

Родригес ме чакаше в колата си пред „Санторини“.

— Как мина? — попита той, след като запали двигателя.

— А ти как мислиш?

— И сега какво смяташ да правиш?

— Ще си свърша работата. Всъщност ти го знаеше. Уилсън също го знаеше.

Родригес се вля във вечерната колона автомобили със запалени фарове, които се източваха на север по „Холстед“.

— Но при определени от теб условия, познах ли?

Вдигнах рамене.

— Върху какво се фокусират федералните?

— Както обикновено: върху събиране на веществени доказателства и записване на свидетелски показания. Разработват профил на убиеца, после ще прекарат информацията през всички възможни бази данни…

— А какво става с карабината?

— От предварителната балистична експертиза е установено само, че е същата, с която е извършено убийството. Няма отпечатъци, още издирват притежателя.

— А с апартамента?

— До сутринта трябва да разполагаме с информация. Между другото от утре започва големият цирк: общината щяла да постави униформени полицаи по всички перони и спирки на обществения транспорт. И цивилни в автобусите.

— Сериозно полицейско присъствие…

— И това не е всичко. Бюрото иска да разположи свои екипи снайперисти по покривите на сградите. От „Еванстън“ до Деветдесет и пета. Във всички посоки: на север, на юг, на изток и на запад. Нито километър от надземното трасе няма да остане непокрит.

— Снайперисти, казваш?

— С пълна екипировка. Ски маски, боядисани лица, оптически мерници… всичко от А до Я.

— Ония типове ще се напикаят от страх.

— По-скоро петстотинте хиляди души, които ползват метрото всеки божи ден. Така или иначе, на Уилсън идеята не му допада. Каза, че нямал никакво намерение да превръща града във втори Багдад.

— Ако продължат да валят трупове, друга песен ще запее — подхвърлих аз.

Родригес промърмори нещо сякаш в знак на съгласие. Пресякохме края на Гуз Айланд, минахме по моста над Клайбърн Авеню и свихме вляво по „Линкълн“.

— Каква е тая история с Лосън? — попитах аз.

Родригес се изсмя гърлено.

— Знаех си, че ще повдигнеш въпроса. Викат й сестра Катрин.

— Защо?

— Помниш ли отец Марк?

— Нищо не ми говори.