Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 106

Тя се изправи от стола и ме стисна за лакътя.

— Ако мога с нещо да ти помогна, само кажи.

После се обърна и излезе.

Разтворих папката с материалите за Хюбърт и отново се зарових в нея. След час, когато бях прегледал няколкостотин снимки от аутопсията, забелязах нещо, което ме озадачи. Открих Мардж Конъли в момента, когато отрязваше горната част на черепа на някакъв труп. Изчаках я да свърши.

— Какво има?

— Ще ти кажа, като се освободиш за миг.

— Важно ли е?

— Може и да е.

Тя се дръпна от масата. Един от асистентите й пое циркуляра. Конъли свали със замах ръкавиците и ме последва към кабинета си.

— Какво има, Кели? Между другото вие двамата с тази агентка май… а? — Тя повдигна дискретно вежда.

— Не позна — отвърнах аз и вдигнах една снимка от аутопсията. — Я виж това тук. Лявата китка на Хюбърт.

Конъли надяна очилата и присви очи.

— Снимката е на гърба на китката.

Измъкнах още една снимка.

— А това е дясната китка. Снимката е практически една и съща.

— Е, и какво?

— Ето тук — посочих с пръст лявата китка. — На около два и половина сантиметра под вдлъбнатината, за която казваш, че може да е следа от белезници. Има още една лека промяна в цвета на кожата, като много бледа синина.

Мардж се наведе и погледна отблизо снимката. После се пресегна и включи компютъра.

— Всички тия снимки ги имаме в електронен вид. Чакай да увелича въпросната част.

Мардж откри снимката и се залови за работа. Наблюдавах я, докато увеличаваше и постепенно изостряше образа. След две-три минути се облегна назад.

— Повече от това не може.

— Какво мислиш?

Тя докосна с молив екрана.

— Говориш за тази област тук, нали?

— Да. — Определено беше синина, с по-кръгла форма, отколкото ми се бе сторило отначало. — Няма вид да е причинена от белезниците.

— Съгласна съм — каза Мардж. — Кръгла е и кожата изглежда леко вдлъбната. По дяволите, как съм могла да я пропусна!

— Не си я пропуснала. Имаме я документирана. Е, какво мислиш?

— Съдейки по промяната в цвета на кожата, синината определено е причинена във или около момента на смъртта. Повече от това не мога да кажа.

— Предположи нещо!

Загледана в снимката, Мадж почука с молива по зъбите си.

— Чакай да опитам още няколко неща, преди да ти дам отговор.

— Например какво?

— Имаме една програма, която използваме за оглед на следи от ухапване. С нея се определя формата на всякакви вдлъбнатини по кожата на жертвата. Невинаги се приема за доказателство в съда, но иначе е доста ефикасна. — Конъли се облегна назад и няколко секунди остана загледана в снимката. — Нека да я пусна през програмата, пък да видим какво ще излезе.

— Колко време ще ти трябва?

Мардж вдигна рамене.

— Ами може да го направим още днес следобед. Ще ти звънна.

— Супер! Ами ако открием нещо, какво ще стане с доклада ти?

Съдебната лекарка се усмихна.

— Докладът ми е написан, Кели. Случаят е приключен. Точно както го искаше кметът.

56

Лица и факти се смесваха и преливаха в калейдоскоп от цветове и звуци. Джим Дохърти, с изпито лице и хищни черти, подхранващ омразата си в мрачна гробница в подземията на града. Един стрелец на име Робълс, със сиви воднисти очи, сеещ смърт с карабината си на брега на езерото. Тясна, задънена уличка, която се разклоняваше от Милуоки Авеню, и един младеж с въже на шията. Рейчъл, вторачена в тъмните кътчета на съзнанието си, наблюдаваща как миналото нарязва настоящето й на ситни късчета. Катрин Лосън и усещането за допира на ръката й върху лицето ми. Кметът Джон Уилсън. Някаква компания на име „Транско“ и някаква папка с материали от аутопсия. Друга папка, или по-скоро класьор, червен на цвят.