Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 105

— Какво му е на китките? — попитах аз.

— При огледа открих едва забележими следи по двете китки на трупа. Не мога да бъда стопроцентово сигурна, но е възможно да са от белезници. — Конъли остави листа със заключенията върху бюрото си.

— Имаш ли снимки от аутопсията?

Конъли измъкна снимки от папката и плъзна няколко към мен. Кожата на Хюбърт изглеждаше синкава под лампите. Y-образният срез от раменете през гръдната кост към корема му беше грубо зашит с бели конци. Подадох снимките на Лосън.

— Това са хематомите — каза Конъли, като ми подаде следващата партида снимки. — А тук са белезите по китките.

Хематомът беше всъщност един — плътна лилаво-черна линия, обгръщаща три четвърти от шията на Хюбърт. Лосън вдигна от бюрото снимка на дясната китка.

— Може ли и аз да я видя? — попитах. Лосън ми хвърли бърз поглед и бутна снимката към мен.

— Възможни следи от белезници тук и тук — каза Конъли, като посочи с върха на писалката си едва забележимите вдлъбнатини по кожата. — Имаме ги и увеличени, но не са достатъчни за категорично заключение.

— Друго? — попитах аз.

Конъли вдигна рамене.

— Кръвната проба е чиста. Няма следи от каквито и да било наркотични вещества в кръвоносната система.

Взрях се отблизо в хематома на шията, после в следите по двете китки. Лосън се размърда на стола си.

— Майкъл, имам две срещи тази сутрин.

Вдигнах очи към нея.

— Време е да тръгваш ли?

Тя кимна. Погледнах Конъли.

— Имаш ли нещо против да поостана и още малко да поровя из тия папки?

Съдебната лекарка вдигна рамене.

— Аз лично нямам. Доколкото виждам, никой друг не се интересува от тях.

Обърнах се към Лосън. Погледът й премина по лицето ми. Конъли се изправи иззад бюрото.

— Имам едно-две неща, които трябва да свърша. Майкъл, можеш да прегледаш материалите тук. Агент Лосън, беше ми приятно да се запознаем.

Двете жени се здрависаха и Мардж Конъли си излезе, като затвори вратата след себе си.

— Смяташ ли, че има някаква полза от това, Майкъл?

Свих рамене и казах:

— Е, и вреда няма. — Придърпах към себе си папката с материалите от аутопсията на Хюбърт Ръсел.

Катрин Лосън плъзна ръка върху моята.

— Остави тази папка и ме погледни.

Подчиних се с разтуптяно сърце. Усещах пулса в слепоочията си.

— Нямаш вина за Хюбърт.

Понечих да кажа нещо, но тя поклати глава и продължи:

— Ти имаше всички основания да си мислиш, че ще бъде в безопасност в апартамента си. Аз можех и трябваше да се погрижа хората ми да стигнат там по-бързо. Истината е, че Хюбърт бе предаден от много хора. Но чуй какво ще ти кажа, Майкъл. Ти не си сред тях.

— Мислиш, че си губя времето тук ли?

— Мисля, че гониш призраци.

Аз се изсмях.

— Същото ми го каза и Джим Дохърти, когато поисках от него онези стари папки.

— Така доникъде няма да стигнеш, Майкъл. Дохърти уби Хюбърт. Ти го знаеш и аз го знам. Време е да забравиш този случай. Да оставиш раните ти да зараснат.

Изведнъж Катрин Лосън се наведе и ме целуна. Съвсем леко. Върховете на пръстите й докоснаха бузата ми, оставяйки след себе си нежност, която не можех да си позволя.

— Трябва да го направя — казах аз.