Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 104

Лосън затвори папката и ми я върна.

— Защо?

— Защото имам усещането, че въпросните хора, които и да са те, не желаят да бъдат открити.

— А на теб ти се иска да разбереш кои са?

— Аз не вярвам, че Дохърти е убил Хюбърт. — Отворих вратата, за да сляза. — А пък тези типове крият нещо. Така че, да, искам да разбера кои са. Хайде, да вървим.

55

— Кое те кара да смяташ, че не бих ти разрешила да хвърлиш един поглед?

Мардж Конъли ме изгледа изпитателно през очилата си за четене и посегна към чашата с кафе. Беше седнала зад бюрото си, облечена със синя лекарска престилка; пред нея имаше цяла купчина папки.

— Защо да ми разрешаваш?

Конъли изду бузи, докато останалата част от лицето й се намръщи.

— Агент Лосън, не ви познавам кой знае колко добре, но ще си позволя да ви задам един въпрос.

— Всичко остава между тези четири стени — отвърна Лосън. — Имате думата ми.

Съдебната лекарка въздъхна и издърпа една папка от купчината пред себе си.

— Притеснява ме отношението към тази папка. — Тя я отвори. — Ако се досещате какво имам предвид.

— Мисля, че се досещам — отвърна Лосън. — Но кажете все пак.

— В течение на ден-два случаят предизвиква обичайния интерес. Звънят ми от кметството, разни шефове от отдел „Убийства“, дори и от Бюрото. — Конъли погледна към Лосън, която кръстоса крака и постави ръце в скута си. Конъли продължи: — И така, ние правим спешна аутопсия, кръвни проби, всичко, както си е по програма. Но когато вече имаме резултати и започваме да звъним на всички… нищо.

— Как така „нищо“?

— Ами така. От кметството се правят на разсеяни. Федералните дори не ми вдигат телефона. — Тя отново погледна към Лосън. — От „Убийства“ ми казват да изпратя резултатите, когато имам възможност. И ето, аз ги опаковам и им ги пращам.

— От нашата служба изпратихме запитване — каза Лосън, — но го оттеглихме, като видяхме каква е ситуацията.

Мардж Конъли се наведе напред.

— И каква точно е ситуацията, агент Лосън?

— С първоначалното разследване на случая се занимава чикагската полиция — каза Лосън. — И доколкото знам, заключението им е, че Джим Дохърти е виновен за смъртта на Хюбърт.

Конъли се облегна назад.

— Как така?

— Не е нещо, за което има информация в медиите — каза Лосън, — но Хюбърт е бил привлечен да работи по случая „Дохърти“.

Конъли вдигна папката на Хюбърт.

— Този хлапак е работил по онзи случай?! Как се е стигнало дотам?

— Помагаше на мен, Мардж — обадих се аз.

— Ти си бил натоварен със случая? — Конъли поклати глава, но си замълча. — И какво точно търсиш сега?

— Не знам — отвърнах аз. — А ти какво откри?

Конъли измъкна от папката една страница със заключения.

— Хематоми по шията, каквито се получават при обесване. Въжето е било най-обикновено. Може да се купи от всяка железария. Най-прост самозатягащ се възел. Обикновено се използва от самоубийци, но може да свърши работа и при убийство. — Конъли погледна над очилата си. — Но сега идва ред на китките.