Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 102

— До стената, мистър! — Дланите му стиснаха по-здраво двуцевката; забелязах, че дулата леко потрепериха. Човекът беше уплашен, сърцето му сигурно биеше като на врабец.

— Ще повикам ченгетата — обади се един от приятелите. Беше приклекнал до почти изпадналия в кома Дженингс, като само го гледаше втренчено, без да се опитва да му помогне. — Ще трябва и линейка.

Барманът поклати глава и посочи с очи към задната врата, която водеше към бара.

— Никой нищо няма да вика. Съли, влизайте вътре! Аз ще се оправя с тоя побойник.

Ръката ми се стрелна напред, сграбчи рязаната цев, завъртя я нагоре и изтръгна пушката от ръцете на бармана. Всичко това се случи в един кратък миг, без подготовка, но и без колебание. По единствения възможен начин. Пушката беше вече в ръцете ми и ирландецът разбра, че е прецакан. Пречупих я на две и извадих двата патрона.

— Дойде да свършиш някаква работа, а, ирландецо?

Барманът мълчеше. Замахнах с пушката и я разбих на парчета в стената.

— Твоят приятел е прав. Трябва да повикате линейка за Лари. А пък ако му дойде желание за реванш, нека ми се обади.

Извадих визитка и я тикнах в джоба на ризата му. После излязох от уличката и закрачих по булеварда. Откъм вътрешността на кръчмата някой гръмогласно викаше бармана, за да си поръча пиене. Чикагският отбор бе отбелязал точка и хората искаха да се почерпят по случая.

54

Когато се събудих на другата сутрин, имах остра нужда от чаша кафе и от една услуга. Първото си го осигурих от „Старбъкс“, второто — от Катрин Лосън.

— Къде отиваме? — попита тя, като запали колата си.

— Трябва ми значката ти, Катрин.

Тя отпи от кафето си.

— Ммм, хубаво е. За какво ти трябва?

— За да прегледам няколко папки в съдебномедицинската служба.

Лосън въздъхна.

— Позволи ми да отгатна: Хюбърт Ръсел?

Кимнах. Лосън се взря в лицето ми.

— Снощи да не си се бил с някого?

Усмихнах се.

— Да, с бутилка уиски.

Лосън може би ми се чувстваше задължена, след като бях поел върху себе си онази история с Дохърти. Или пък й беше мъчно за мен заради Рейчъл. Или просто си й беше мъчно за мен. Каквато и да беше причината, тя подкара напред.

— Случаят с Хюбърт бе възложен на чикагската полиция, Майкъл. И доколкото разбирам, вече е приключен.

— Това не го вярвам.

— Защо?

— Има разминаване във времето.

— Дохърти е разполагал с достатъчно време, за да убие Хюбърт и да се върне вкъщи. Не много, но достатъчно.

Не ми звучеше правдоподобно. Мисля, че и на Лосън. На нея просто й бе нужна причина.

— Помисли, Катрин! Цялата идея с този видеозапис на Рейчъл е била Дохърти да ме подмами в Саут Сайд, за да си играе смахнатите игрички.

— И в крайна сметка е успял.

— Успя наистина, но като ми даде фалшив избор.

— Какво имаш предвид?

— Планът на Дохърти можеше да сработи само при условие, че се бях обадил на Хюбърт и го бях заварил жив. След това, ако се опитах да позвъня на Дохърти, но не го откриех на телефона, щях да тръгна към Саут Сайд. Ако вместо това тръгнех към „Кабрини-Грийн“, снимката на семейство Макнаб щеше отново да ме изпрати на юг. Цялото нещо беше игра за наивници. Фалшив избор с един-единствен резултат. Но за да се получи този резултат, Хюбърт трябваше да е жив.