Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 93

— Ние какво общо имаме с това? — попита Епъл.

Този път не му обърнах внимание и изчаках мнението на боса.

— Имаме много общо, защото става въпрос за друга, по-голяма игра — рече Делука. — Която по мнението на мистър Кели е по-важна от всичко, което сме обсъждали до момента. И ние трябва да знаем за какво става въпрос.

Със задоволство констатирах, че въпреки преклонната си възраст Вини Делука бе напълно в час.

— Имаме информация, че Ли и транспортната му компания имат нещо общо със случващото се в Уест Сайд — добавих аз.

Ръката на Джони Епъл изчезна под палтото му, очите му се вдигнаха към небето. Сякаш очакваше някой хеликоптер да се приземи на рампата. Делука докосна ръкава на бодигарда си.

— Иди да се поразходиш, Чили — каза той, изчака дребният мъж да се върне при лимузината и добави: — Продължавай, мистър Кели.

Разказах му за Даниълсън. Разказах му и за бележката с името на Ли и транспортната компания „Силвър Лайн“. За кмета не му казах нищо. Делука мълчеше и чакаше.

— Бях в мазето на Корееца — добавих. — Още преди да издигнат загражденията. Там имаше няколко хиляди чували за трупове.

Изчаках го да асимилира казаното и кимнах към Рита.

— Ако това има връзка с патогенната зараза, Рита ще публикува материала си.

— А в него ще пише, че ние работим с някакви терористи, а? — присви очи Делука.

По-скоро усетих, отколко видях как Джони леко се оттегля назад, несъмнено търсейки по-удобна позиция за стрелба.

— Може би не директно, но…

— Но неизбежно — довърши вместо мен Делука.

— Освен ако тя не направи необходимото да ви държи далеч от тази история.

Най-сетне докоснахме същността на проблема. Старецът изглеждаше облекчен.

— Какво предлагаш, Кели?

— Ти ни казваш всичко, което знаеш за Корееца, а в замяна ние не споменаваме нищо за дрогата и вашето участие в разпространението й.

— Какво те кара да мислиш, че знам нещо за мистър Ли? Особено пък за страничния му бизнес?

— Ти винаги знаеш всичко за хората, с които въртиш бизнес. И нямаше да си тук, ако не разполагаше с някаква информация по въпроса.

Делука се замисли върху думите ми, после вдигна глава.

— А какво ще кажеш, ако ви гръмнем и двамата? След по-малко от час ще си бъда у дома пред димяща купа минестроне, а вие ще почивате на дъното на реката.

Вдигнах ръка. Откъм солната рампа ми отговори автомобилен клаксон.

— Родригес? — вдигна вежди Делука.

Кимнах.

— Кажи му да дойде, защото започна да застудява — каза старецът, вдигна яката на палтото си и тръгна към колата. Кадилакът бавно потегли към навеса от гофрирана ламарина в дъното на рампата.

47

Събрахме се отново на крачка от входната врата. Чили щракна електрическия ключ и една лампа хвърли синкав кръг върху масата, заобиколена от пет стола.

— Сядайте — рече Делука.

Аз седнах до Рита, а Родригес се настани срещу нас.

— Тук държим стоката, останала от различните ни бизнес дейности — поясни Делука, кимайки към множеството сандъци и кашони, подредени край стените. — Абсолютно законна стока, инспекторе.