Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 19

— Не те чувам! — изрева той и го удари в сгъвката на коленете. Хлапакът се свлече на земята и се сви в очакване на следващия удар. Главата му се изравни с бронята на колата. Дишаше тежко, на пресекулки.

Намираха се на една отсечка от Уест Сайд, наречена Кейтаун заради многобройните виещи се улички, чиито имена започваха с буквата „К“. Наименованието си кварталът беше получил още през 1910 г., когато старейшините на града установили, че разстоянието от тук до границата между Илиной и Индиана е точно единайсет мили, а буквата „К“ е единайсета поред в азбуката. Самият Куин не се интересуваше нито от историята, нито от азбуката. Когато навлизаше с колата си в Кейтаун, той виждаше един супермаркет, две училища, петдесет и трима агенти на нелегалната лотария и сто и четири бара. Това място беше кота нула за бандата „От четирите краища на света“, чиято територия се простираше на североизток до Гарфийлд Парк, отвъд който започваше царството на „Шестте аса“. Двете банди си бяха разпределили почти целия пазар на дрога в Уест Сайд и решаваха помежду си кой и кога да умре.

Куин извърна глава и внимателно огледа улицата. Околните сгради приличаха на беззъби старци — с олющена мазилка и черни дупки на мястото на някогашните врати и прозорци. Те бяха убежище за всякакви наркомани, които деляха голите стаи с така наречените „семейства“ — групи от десет до дванайсет деца, които живееха и пътуваха заедно, като по-големите се грижеха за по-малките. Всички се препитаваха от пласирането на дрогата, която получаваха от бандите.

— Ти от „Четворките“ ли си? — попита Куин.

Никакъв отговор.

— Какво ти казах за тази пресечка?

Нищо. Куин вдигна палката и я стовари в ребрата му.

— Как се казваш?

Празният поглед на хлапето говореше, че е яло предостатъчно бой. Ченгето мълчаливо окачи палката на колана си.

— Маркъс — промълви невръстният беглец.

Куин кимна, сякаш помнеше името му.

— Какво казах на шефа ти за тази пресечка?

— Де да знам.

— Казах му, че тук се намира основното училище — обясни Куин и вдигна палец над рамото си. — Което означава, че не можете да отивате зад пазара. Освен ако не си платите.

Момчето на име Маркъс едва-едва повдигна глава.

— Колко?

— Предай на Рей Рей, че ще му съобщя цифрата. Кажи му, че са настъпили известни промени.

Маркъс примигна и зачака. Едва тринайсетгодишен, той вече се беше научил кога трябва да си затваря устата.

— Кажи му, че се е появил Корееца. Това означава, че вашата фамилия трябва да получава стоката директно от нас.

Маркъс изви шия, сякаш не беше чул добре.

— От полицията?!

— Другата седмица ще говоря с него и ще му обясня как ще действаме. Днешната доставка от Корееца ще ви бъде последната. Ще запомня, ако внезапно вземе да изчезне. Разбра ли какво ти казвам?

Маркъс кимна.

— Добре.

Куин ритна с крак тетрадката и цветните моливи, които се търкаляха на земята.

— Това твое ли е?

Маркъс направи бързо движение, но Куин настъпи ръката му и се наведе да вдигне тетрадката. Скиците бяха смайващо добри, направени със замах и сигурна ръка.

— Ти ли си ги рисувал?