Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 117

— Рита Алварес го разследва вече цяла година.

— Сега остава да кажеш, че цялата организация на заразата е дело на този нещастник.

— Не.

— Защо тогава го споменаваш?

— Рисман е човекът от вашия екип, който е поддържал връзка с Корееца. Възлагал му е договори за доставка на медицински консумативи и е прибирал подкупи.

Кметът сбърчи внушителните си вежди и изведнъж заприлича на Леонид Брежнев.

— Твърдиш, че Рисман е поръчал чувалите за трупове?

— Питър Гилмор е бил в другия край на аферата с медицинските консумативи — отвърнах аз и опрях показалец в снимката. — А чувалите са били негова странична сделка с Ли, просто да направят малко бързи пари. — Извадих купчина листове и ги побутнах към него. — Това са разпечатките от компютъра на Гилмор. Разследването на Алварес потвърждава, че Рисман не е бил замесен, поне в началото.

— Значи не е знаел за чувалите, така ли?

— Не и преди да ги намерим в мазето на Ли. После, разбира се, е навързал нещата.

— И е разбрал, че Гилмор е свързан със заразата — добави Уилсън.

— Това е моментът, в който е решил да изпрати анонимния донос на Даниълсън, обвинявайки вас.

Уилсън затвори очи и засмука през носа си почти всичкия въздух в помещението.

— Значи ме е накиснал здравата, а?

Понечих да го попитам как се чувства, но после се въздържах.

— В компютъра на Гилмор има един файл със заглавие „Общински съвет“ — рекох и оставих една флашка на масата. Косматата лапа на кмета бързо я прибра. — Има и снимки…

На масата се появи тънка папка, която съдържаше няколко фотографии на кмета, направени в апартамента му в „Колониал“. На една от тях „негово превъзходителство“ беше облечен в защитен костюм, на друга беше смъкнал маската си и ухилено отпиваше от кутийка диетична кола, на трета Рене го гримираше. В дъното се виждаха камерата и камината, откъдето беше отправял обръщенията си към гражданите на Чикаго по време на кризата.

— След като доносът до Даниълсън не минава, Рисман се среща с Гилмор и сключва сделка с него. Обещава му да мълчи за чувалите, ако онзи му помогне да ви свалят след приключването на кризата. Снимките са именно за това.

Уилсън прелисти папката.

— Вярвал е, че ще ме свали с помощта на тези снимки?

— Това не е всичко. Срещу мълчанието си Рисман е настоял Гилмор да изработи писмени документи, които ви свързват с чувалите. Което не би трябвало да е трудно, защото Гилмор е разполагал с цялата документация, а Корееца вече е бил мъртъв. Подхвърля я в скута на Дол, и толкова.

— И гадната невестулка ми сяда на стола, а? Къде е документацията за чувалите?

— На флашката. Разпечатките са в папката.

Уилсън вдигна една от снимките пред очите си, разгледа я за момент, после попита:

— Има ли още?

— Не знам. Това е всичко, с което разполагам. Но има и още нещо. Гилмор е планирал да ликвидира Рисман, а после да ви изнудва със снимките. Има го в списъка с предстоящите му задачи.

— Но Гилмор вече го няма, нали?

— Няма го.

Пауза.

— А според теб Рисман не знае кой е поръчал заразяването?

— Положително. Но аз знам.

— Какво мислиш да правиш?