Читать «Вещиците» онлайн - страница 7

— По какво друго мога да разпозная една вещица? — попитах аз.

— Обръщай внимание на ноздрите им. Вещиците имат малко по-големи ноздри от обикновените хора. Ръбовете на ноздрите им са розови и заоблени като черупката на раковина.

— Защо имат толкова големи ноздри?

— За да надушват по-добре — рече баба. — Истинската вещица има удивително обоняние. Може да подуши дете на другия край на улицата в непрогледна нощ.

— Мен не може да ме подуши, тъкмо се изкъпах.

— О, може. Колкото си по-чист, толкова по-ясно вещицата надушва миризмата ти.

— Това не може да е вярно.

— Напълно чистото дете мирише отвратително за вещицата — каза баба. — Колкото по-мръсен си, толкова по-малко ще й миришеш.

— Но в това няма никакъв смисъл, бабо.

— О, има, и още как. Мирише не мръсотията, а ти. Миризмата, която се разнася от твоята кожа, влудява вещиците. Тя се носи на талази, а тези зловонни вълни, както ги наричат вещиците, се носят из въздуха и ги удрят право в носа. Направо им се завива свят от тях.

— Чакай малко, бабо…

— Не ме прекъсвай. Искам да кажа, че когато не си се мил една седмица и кожата ти е мръсна, тогава от нея не се излъчва толкова силна воня.

— Повече никога няма да се къпя — заявих аз.

— Просто не се къпи прекалено често — рече баба. — Веднъж месечно е напълно достатъчно за едно здравомислещо дете.

В такива мигове най-много обичах баба си.

— Бабо, а в тъмна нощ вещицата как различава миризмата на дете от миризмата на възрастен?

— От възрастните не се разнасят зловонни вълни. Само от децата.

— Но аз не мириша наистина, нали? В момента не воня?

— На мен не ми миришеш — отвърна баба. — За мен ухаеш на малини и сметана. Но за вещиците вониш отвратително.

— На какво им мириша?

— На кучешко ако — рече баба.

Олюлях се. Бях изумен.

— На кучешко ако ли? — извиках аз. — Не мириша на кучешко ако! Не е вярно! Не ти вярвам!

— Освен това — продължи баба с лека наслада, — за вещицата ти миришеш на прясно кучешко ако.

— Не е вярно! Знам, че не мириша на кучешко ако, било то прясно или изсъхнало!

— Няма смисъл да спориш. Това е факт.

Бях възмутен. Не можех да повярвам на думите на баба.

— Затова, ако на улицата се разминеш с жена, запушила нос, тя спокойно може да е вещица.

Реших да сменя темата.

— Кажи ми по какво друго мога да позная вещицата.

— По очите — каза баба. — Вглеждай се внимателно в очите, защото очите на истинските вещици са различни от нашите. Погледни в центъра на окото, където обикновено има черна точица. Ако жената е вещица, цветът на точицата ще се сменя непрекъснато и в центъра й ще видиш да проблясват пламъци и да искри лед. Целият ще потръпнеш.

Баба се облегна на стола си и дръпна доволно от пурата. Аз седнах на пода, взрян като хипнотизиран в нея. Тя не се усмихваше. Изглеждаше напълно сериозна.

— Има ли и други знаци?

— Разбира се. Май не схващаш, че вещиците изобщо не са жени. Те изглеждат като жени. Говорят като жени. И могат да се държат като жени. Но всъщност са напълно различни същества. Те са демони в човешки облик. Затова са с нокти на котка, плешиви са, имат странни носове и особени очи, и трябва да прикриват всичко това от хората.