Читать «Вещиците» онлайн - страница 8

— По какво друго се различават, бабо?

— По краката — отвърна тя. — Вещиците нямат пръсти на краката.

— Нима! — извиках аз. — А какво имат вместо пръсти?

— Имат само стъпала. Стъпалата им са правоъгълни и в краищата им просто няма пръсти.

— Трудно ли им е да ходят? — попитах аз.

— Не. Но срещат трудности с обувките. Всички дами обичат да носят малки обувки с остри върхове, а на вещиците, които са с широки стъпала с правоъгълни краища, им е страшно трудно да напъхат ходилата си в спретнатите островърхи обувки.

— Защо тогава не носят удобни широки обувки с правоъгълни върхове?

— Не смеят. Също както крият плешивите си глави с перуки, така трябва да крият и грозните си крака, като ги напъхват в хубави обувчици.

— Но това не е ли ужасно неудобно? — попитах аз.

— Изключително неудобно е. Обаче са се примирили.

— Щом вещицата носи обикновени обувки, ще ми е трудно да я разпозная, нали, бабо?

— Страхувам се, че е така. Възможно е да забележиш как накуцва съвсем леко, но само ако се вгледаш внимателно.

— Това ли са единствените разлики между вещиците и обикновените жени?

— Има още една — рече баба. — Още една-единствена.

— Каква е тя, бабо?

— Слюнката им е синя.

— Синя ли? — извиках аз. — Не е възможно! Слюнката им не може да е синя!

— Синя е като боровинка.

— Лъжеш, бабо! Никой няма синя слюнка!

— Вещиците имат.

— На мастило ли прилича?

— Точно така. Дори пишат със слюнката си. Използват онези старомодни писалки и просто плюнчат писеца.

— Мога ли да забележа синята слюнка, бабо? Ако вещицата ме заговори, ще успея ли да я видя?

— Само ако се вгледаш внимателно — отвърна баба. — Ако се взреш много внимателно, вероятно ще зърнеш синкавия цвят на зъбите й, но той не си личи много.

— Ще го забележа, ако тя се изплюе — казах аз.

— Вещиците никога не плюят. Не се осмеляват.

Не можех да повярвам, че баба би ме излъгала. Всяка сутрин тя ходеше на църква, а преди всяко хранене казваше молитва. Човек, който прави тези неща, не би излъгал. Започвах да вярвам на всяка нейна дума.

— Това е всичко, което мога да ти кажа — рече баба. — Но тези знаци едва ли ще са ти от голяма помощ. Никога не можеш да си напълно сигурен дали една жена е вещица само като я погледнеш. Ако обаче носи ръкавици, има големи ноздри, странни очи, коса, която прилича на перука, и ако зъбите й са синкави, в случай че забележиш всички тези неща накуп, веднага си плюй на петите.

— Бабо, ти като малка срещала ли си вещица?

— Веднъж. Само веднъж.

— Какво се случи?

— Няма да ти кажа. Ще се уплашиш до смърт и ще сънуваш кошмари.

— Моля те, разкажи ми — умолявах я аз.

— Не. Някои неща са твърде ужасни, за да ги изричам на глас.

— Има ли нещо общо с това, че нямаш един палец?

Изведнъж баба стисна старите си сбръчкани устни като щипци, а ръката, с която държеше пурата (онази без палеца), потрепери леко.

Зачаках. Тя не ме погледна. Не продума. Внезапно се бе затворила напълно в себе си. Разговорът бе приключил.