Читать «Вещиците» онлайн - страница 9
Роалд Дал
— Лека нощ, бабо — казах аз, станах от пода и я целунах по бузата.
Баба не помръдна. Излязох тихо от стаята и отидох в спалнята си.
Върховната вещица
На следващия ден у дома пристигна мъж с черен костюм, който носеше куфарче, и проведе дълъг разговор с баба в дневната. Не ми беше позволено да влизам там, докато мъжът бе вътре, но когато той най-накрая си тръгна, баба се приближи бавно към мен с много тъжен вид.
— Този мъж ми прочете завещанието на баща ти — каза тя.
— Какво означава завещание?
— Това е нещо, което човек пише, преди да умре. В него казваш кой ще получи парите и имотите ти. Но най-важното е, че в него се казва кой ще се грижи за детето, ако и майката, и бащата починат.
Обзе ме страшна паника.
— Пише, че ти ще се грижиш за мен, нали, бабо? — извиках аз. — Нали не трябва да ходя другаде?
— Не. Баща ти никога не би постъпил така. Помолил ме е да се грижа за теб, докато съм жива, но също така иска да те върна в дома ти в Англия. Иска да отидем да живеем там.
— Но защо? Защо не можем да останем тук, в Норвегия? Ти не би искала да живееш никъде другаде! Казвала си ми, че не желаеш!
— Знам — отвърна баба. — Но има много усложнения с парите и къщата, които ти няма да разбереш. Освен това в завещанието пише, че макар всичките ти роднини да са норвежци, ти си роден в Англия, започнал си образованието си там и баща ти иска да продължиш да учиш в английско училище.
— О, бабо — изплаках. — Знам, че ти не желаеш да живееш в дома ни в Англия!
— Разбира се, че не желая. Но се опасявам, че се налага. В завещанието пише, че и майка ти е искала същото, а желанията на родителите трябва да се уважават.
Нямаше измъкване. Трябваше да заминем за Англия и баба веднага започна да подготвя пътуването.
— Новият срок в училището ти започва след няколко дни — каза тя, — затова нямаме време за губене.
Вечерта, преди да тръгнем за Англия, баба отново подхвана любимата си тема.
— В Англия вещиците не са толкова много, колкото са в Норвегия.
— Сигурен съм, че няма да срещна нито една.
— Искрено се надявам — рече баба, — защото английските вещици са може би най-коварните в целия свят.
Докато тя седеше и пушеше вонящата си пура, аз се взирах в липсващия й палец. Не можех да откъсна очи от него. Бях като хипнотизиран и не преставах да се чудя точно какво ужасно нещо се е случило, когато е срещнала онази вещица. Сигурно е било страховито и отвратително, иначе баба щеше да ми разкаже. Може би просто си беше премазала палеца? Или пък го е пъхнала в чучура на чайник с вряща вода и пръстът й е бил попарен. Или пък някой го бе изтръгнал от ръката й като зъб? Не преставах да се чудя.
— Разкажи ми за английските вещици, бабо.
Тя дръпна от вонящата си пура.
— Любимата им клопка е да забъркват прах за превръщане на децата в някое същество, което всички възрастни ненавиждат.
— Какво същество например, бабо?
— Често ги превръщат в плужеци — отвърна тя. — Плужеците са им любими. Възрастните ги настъпват и размазват, без да знаят, че някои от тях са деца.
— Това е отвратително! — извиках аз.