Читать «Вещиците» онлайн - страница 4

— Разкажи ми за изчезналите деца.

Баба ми беше единствената баба, която бях виждал да пуши пури. Сега тя запали една дълга черна пура, миришеща на изгоряла гума.

— Първото изчезнало дете, което познавах, се казваше Рангилд Хансен. По онова време Рангилд беше към осемгодишна и си играела с по-малката си сестричка на поляната пред къщата. Майка им, която приготвяла хляб в кухнята, излязла навън за глътка свеж въздух. „Къде е Рангилд?“, попитала тя. „Тръгна с високата жена“, отвърнала малката сестра. „Каква висока жена?“, попитала майката. „Високата жена с белите ръкавици — отвърнала сестричката. — Тя хвана Рангилд за ръка и я отведе.“

Баба ми каза, че повече никой не видял Рангилд.

— Не я ли търсиха? — попитах аз.

— Претърсиха цялата околност. Всички в града се включиха, но така и не я откриха.

— Какво се случи с другите четири деца?

— И те изчезнаха също като Рангилд.

— Как точно изчезнаха, бабо?

— Във всеки от случаите чудата жена била забелязана пред домовете им точно преди децата да изчезнат.

— Но как точно са се изпарили? — попитах аз.

— Вторият случай беше много странен — отвърна баба. — Имаше едно семейство на име Кристиянсен. То живееше горе в квартал Холменколен и в дневната им висеше стара картина с маслени бои, с която много се гордееха. На картината бяха нарисувани няколко патици в двора на фермерска къща. На платното нямаше хора, а само ято патици в затревен двор и къщата на заден план. Картината беше много голяма и хубава. Един ден дъщерята Солвег се прибрала от училище с ябълка в ръка. Казала, че й я дала мила дама на улицата. На следващата сутрин малката Солвег не била в леглото си. Родителите й я търсили навсякъде, но не я намерили. И тогава бащата внезапно извикал:

— Ето я! Солвег храни патиците!

Той сочел към старата картина и наистина, Солвег била на нея. Стояла застинала в двора на фермата с кошница в ръка и хвърляла хляб на патиците. Бащата се спуснал към картината и я докоснал. Но това не помогнало. Момичето било просто част от пейзажа, просто фигура, изрисувана върху платното.

— Ти виждала ли си картината с момиченцето на нея, бабо?

— Много пъти. А най-странното беше, че Солвег сменяше позата си на рисунката. Веднъж дори беше вътре в къщата и надничаше през прозореца. Друг ден стоеше в лявата част на картината с патица на ръце.

— Виждала ли си я да се движи на рисунката?

— Никой не я е виждал. Независимо дали беше навън да храни патиците, или гледаше през прозореца на къщата, винаги беше неподвижна, просто картина, нарисувана с маслени бои. Цялата история беше изключително чудата. Много странна работа. А най-странното беше, че с течение на годините момичето на картината растеше. След десет години малкото момиченце се бе превърнало в млада жена. След трийсет години бе достигнала средна възраст. И тогава, петдесет и четири години след случилото се, тя изчезна от картината.

— Искаш да кажеш, че е умряла ли? — попитах аз.

— Кой знае? — отвърна баба. — В света на вещиците се случват загадъчни неща.

— Разказа ми за две деца. Какво се случи с третото?