Читать «Вещиците» онлайн - страница 2

Вещиците винаги са жени.

Не искам да говоря лошо за жените. Повечето са прекрасни. Но е факт, че всички вещици са жени. Не съществува такова нещо като вещица мъж.

От друга страна, таласъмите са винаги от мъжки пол. Както и върколаците. Тези твари също са опасни. Но нито една от тях не е и наполовина толкова опасна, колкото истинската вещица.

А от всички опасни твари за децата, истинската вещица е най-страховитото същество на земята. Тя е двойно по-опасна, тъй като на външен вид изглежда съвсем безобидна. Дори след като научите всички тайни (ще ви ги кажа след малко), пак няма как да сте напълно сигурни дали виждате вещица, или просто мила жена.

Ако тигърът можеше да се преобрази на голямо куче, размахващо дружелюбно опашка, вероятно щяхте да се приближите до него и да го потупате по главата. И тогава с вас щеше да е свършено. Същото е и с вещиците. На пръв поглед те изглеждат като мили жени.

Ако обичате, разгледайте картинката по-долу. Коя от двете жени е вещица? Труден въпрос, но всяко дете трябва да се опита да отговори.

Защото в този миг в съседната къща е възможно да живее вещица.

Вещица може да е жената с ясните очи, която тази сутрин седеше срещу вас в автобуса.

Може да е дамата с ослепителна усмивка, която ни почерпи с бонбон от бяла хартиена торбичка на улицата преди обяд.

Може дори да е — от това ще ви се изправи косата — може дори да е милата ви учителка, която в момента ви чете тази книжка. Огледайте внимателно учителката си. Тя вероятно просто ще се усмихне на подобно абсурдно твърдение. Не се оставяйте това да ви заблуди. Може би го прави, защото е лукава.

Разбира се, и за миг не твърдя, че учителката ви наистина е вещица. Казвам само, че не е изключено. Малко вероятно е, но — а това е едно голямо „но“ — не е невъзможно.

Ех, само ако имаше начин да познаем със сигурност дали една жена е вещица, бихме могли да хванем всички тях и да ги напъхаме в месомелачка. За съжаление няма такъв начин. Но има някои едва забележими знаци, за които да се оглеждате — чудати дребни навици, характерни за всички вещици. Ако научите кои са те и ако ги запомните, може би ще имате шанс да се измъкнете от хватката им, преди да пораснете.

Моята баба

Аз самият на два пъти срещах вещици, преди да навърша осем години. От първата избягах невредим, но втория път нямах такъв късмет. Преживях неща, които сигурно ще ви накарат да пищите, докато четете за тях. Няма как. Трябва да разкрия истината. Това, че все още съм тук и ви разказвам (колкото и странно да изглеждам), се дължи изцяло на прекрасната ми баба.

Баба ми беше норвежка. Норвежците знаят всичко за вещиците, защото те са дошли именно от мрачните гори и скованите от лед планини на Норвегия. Баща ми и майка ми също бяха норвежци, но тъй като татко работеше в Англия, съм се родил там, израснах там и тръгнах в английско училище. Два пъти в годината — на Коледа и през лятото — заминавахме за Норвегия на гости на баба. Доколкото си спомням, тази старица беше единствената ми жива роднина и по майчина, и по бащина линия. Тя беше майка на майка ми и аз я обожавах. Когато й гостувах, разговаряхме или на норвежки, или на английски. Нямаше значение на какъв език точно. И двамата говорехме свободно и двата езика и трябва да призная, че я чувствах по-близка дори от майка си.