Читать «Небесни псета» онлайн - страница 4

Шутен Доджи поглежда назад през крепостната стена. Преданите воини какуре се тълпят в подножието, за да наблюдават решителната схватка. На повелителя на бесовете му иде да скочи долу и да ги избие до крак, колкото да им е за урок на тези самонадеяни глупаци, но после се отказва.

Извръща се отново към своя противник и вдига меча.

Двамата врагове се гледат мълком, впили очи един в друг. Вятърът се усилва, върти на вихрушка пепел и сажди, но и двамата не трепват. Шутен Доджи усеща как изопнатите мускули на ранения му крак се сгърчват, как кръвта тече ли, тече по бедрата му, но мечът не помръдва. Той чува как мъжете долу са затаили дъх, как пристъпват със свито сърце от крак на крак и вече не издържат на напрежението. От плътта им, от човешката обвивка на неговия враг, от собственото му, покрито с рани тяло го лъхва на вълнение и страх.

Някъде в гората зад крепостта гарван грачи самотно, пронизително. Сякаш по знак двата силуета навръх твърдината се спускат със смъртоносен вик един към друг.

Мечовете им се срещат сред порой от искри. Самата планина потреперва, разтърсва се от тътнещия удар на стомана о стомана.

Двамата противници отново се изправят с лице един към друг и застиват.

Шутен Доджи е в див възторг от този миг, от това неописуемо изживяване — живота на ръба и смъртта. Дланите и ръцете му още потрепват от удара. Кръвта препуска като обезумяла по тялото му, раните са забравени, изчезнали са във вълшебния екстаз, че просто съществуваш. В тези мигове болка и наслада са се слели в едно. Сега важни са единствено сетивата: това чудо, плътта.

Шутен Доджи си позволява да се подсмихне, когато вижда, че противникът му усеща същото — и също се опива от тръпката.

Долу мнозина от воините вече не издържат на гледката. Затулват очи, свличат се на земята, докато жреците напяват в разнобой един през друг своите заклинания. Има и такива, според които подобни гледки не са за човешки очи. Кой ще седне да ги опровергава?

Отколешните врагове отново се готвят за схватка. Наместват мечовете — всяко движение и стъпка е претеглен отглас на движенията на другия: единият да понаведе глава, и другият моментално извива китка, единият да отмести меча, и другият присвива коляно, единият да вдигне вежда, и другият изцъква с език.

Застиват.

Нахвърлят се един на друг.