Читать «Небесни псета» онлайн - страница 2

Край един повален жрец на какуре спира мъничко триоко същество от по-нисшите — и определено по-глупави бесове — което започва да лочи ненаситно от раздрания му врат. Повелителят на бесовете можеше да изкрещи и да спре глупавото мъниче, но отсъжда, че то си е заслужило онова, което ще получи. Изотзад се приближава воин какуре, който пронизва беса в гърба с катана и го вдига във въздуха. Уплашено, съществото надава писък и се опитва да наплюе своя нападател с разяждаща отрова, ала не може да извърти глава. Воинът вади втори меч и отсича опашката на беса, сетне един по един и осемте му крайника, които падат на гърчеща се купчина в нозете му. Воинът завърта меча и мъничкият они се надява още по-надолу върху острието, като крещи на умряло и мърда чуканчета, останали от отсечените крайници. Последен смъртоносен замах и грозната глава е отделена от осакатеното туловище. Воинът смъква с ботуш туловището от меча, сетне вдига с усмивка главата на беса, като я хваща за единия рог с цвят на слонова кост. Сега е ред на Шутен Доджи да се усмихне: отсечената глава блъвна за последно жлъч в лицето на онзи глупак — воина какуре, плътта му пламва и се смъква от черепа досущ нагорещен восък под пламък.

Усмивката върху лицето — на повелителя на бесовете помръква, след това грейва отново — от различни посоки към него се приближават двама воини какуре с амулети о-фуда срещу уроки и зло. Първият върти вещо в ръцете си две обсипани със скъпоценни камъни ками — дълга и къса, а другият надава боен вик и се спуска с изваден меч. Шутен Доджи се оставя първата кама да го прониже в месестата плът на бедрото, но замахва в другата посока с плоското на тежкото острие, за да отбие ударите на нападащия воин. Свлича се на земята, с едно-едничко чисто движение изтръгва камата от раната в бедрото си и я насочва право към сърцето на мъжа. Скача пак на крака, сграбчва своя противник, когото е умъртвил, още преди трупът му да се е строполил на земята, и с една ръка го запокитва по неговия другар. Докато той се опитва да отмести тялото и да се измъкне, повелителят на бесовете вече се е метнал отгоре му. Изтръгва с все сила дългия амулет около врата на воина и го забива дълбоко в ухото му. Сетне Шутен Доджи бръква под широкото му кимоно, завърта рязко китка и го скопява.

Лапва члена му и го изгълтва цял, сетне оставя воина какуре да умре от мъчителна бавна смърт.

Мигът почти е дошъл. Шутен Доджи вече усеща как отвъдното го тегли. Престоят му в Нака-цу-куни вече приключва. Повелителят на бесовете знае: влече го неудържимо към портата между царствата, към вятъра, духащ там, където не духа вятър. Той вече чува звънтежа на камбаните, долитащ от пущинака на отвъдното.