Читать «Небесни псета» онлайн - страница 185

А той не можеше да я издържи.

Цопна по корем във водата. Докато шляпаше с ръце и крака, видях как мастилото върху кожата му се размива и оцветява хлорната вода. Шутен Доджи се опита да се добере до ръба на басейна и да се измъкне, докато буквите не са се изличили напълно, аз обаче грабнах пръта, ударих го по главата и го дръпнах обратно в басейна.

Когато той отново се показа на повърхността, видях пред себе си сгърченото от болка сърдито лице на онзи дърт грозник — Джак Рипън.

— Що не го духаш! — изкрещя ми Рипън.

Аз го ръгнах с кола по устата. С все сила. Той пак потъна, а когато се показа, плюеше вода. Пак го изръгах. Още по-силно. Сетне още пет-шест пъти, докато лицето му не се превърна в кървава пихтия и заедно с водата той не започна да плюе и зъби.

Запляска с ръце и със здравия си крак и пак хлътна надолу. Показа се отново за малко и тъкмо да го халосам, когато пак се скри под повърхността.

Чак когато видях как пляска със счупен крак по водата ми хрумна, че макар и да притежава басейн с олимпийски размери, Рипън не знае да плува.

Метнах пръта встрани и инстинктивно се насочих към него. По едно време главата му се подаде, той пак се нагълта с вода и аз видях ужаса в очите му. Мастилото по бузите му се бе размазало и с петната и изпъкналите очи Рипън приличаше на нарисувана със сажди маска на негър върху лицето на бял комик от някогашен расистки Холивуд.

Още бях доста далеч, когато Рипън успя да се вкопчи с една ръка в пояса с формата на Доналд Дък. Той за миг потъна под него, но пак изскочи на повърхността заедно с Рипън — сякаш за да го повози. Рипън си пое въздух, ала веднага повърна вода и стомашен сок. Поясът не беше нито особено здрав, нито особено стабилен, за да издържи на тежестта му. Видях как той пак си поема бързо дъх, преди да се скрие под повърхността. А когато се показа, вече бях на хвърлей от него.

Отново си пое отчаяно малко кислород и запляска с ръце, за да ми избяга. Замахнах и се пресегнах да го хвана. Той се вкопчи за кой ли път в Доналд и когато отново потъна, птицата остана да се носи над главата му. Рипън успя някак да я прегърне с две ръце, преобърна я наопаки и заби брадичка в гумата. Пак започна да се дави и да плюе вода, този път обаче се закрепи над повърхността.

Дори не ме гледаше, беше отпуснал буза върху гумения пояс, бе затворил очи и хриптеше отчаяно, за да си поеме дъх. От натрошения му крак течеше кръв, която се носеше подире му и образуваше из басейна малки въртопи, осветени от лампите по дъното. Носеше се и се виеше на шарки, но те може би бяха само в съзнанието ми. Видях Шери и Сид. Джон Дългуча и неговото момиче. Дори Мики Марвин със смрадливата пура.

Видях Роза.

Протегнах ръка и издърпах рязко запушалката върху вентила на пояса.

Изкормвача веднага чу съсъка. Пак запляска с ръце, от което въздухът в пояса само заизлиза по-бързо. Опита се да запуши вентила, но бе толкова паникьосан, че съвсем сплеска пояса.