Читать «Небесни псета» онлайн - страница 184

Но още преди да съм си поел въздух, колецът ме застигна, фрасна ме отстрани по главата и пак ме запрати на дъното. Причерня ми — или това бе просто моята кръв във водата — ала с триста мъки успях да не припадна. Пак изхвръкнах като тапа на повърхността и си поех въздух, но и този път Шутен Доджи ме фрасна и ме потопи.

Опитах се да изляза на повърхността, ала прътът ме ръгаше в гърдите и ме държеше под водата. Помъчих се да се гмурна и да му избягам, но само отмалях още повече. Все не успявах да го отместя или да го натисна с все сила откъм другия край, за да го избия.

„Шоки — помислих си отчаян, — къде се запиля, по дяволите!“

Не знам кой го направи — дали той, но когато съвсем ми причерня, се отскубнах някак от пръта и пак излязох на повърхността да си поема въздух. Щом пробих кожата на водата, видях Рипън — Шутен Доджи де — който се хилеше срещу мен; мъничкият му червен член бе надървен. Отново затърсих Шоки, от него обаче нямаше и следа в дълбините на съзнанието ми. Тъкмо тогава съгледах ръцете си — японските йероглифи по кожата ми се бяха размили. Прокарах длан по лицето си и я погледнах — цялата беше в мастило.

— Ох, да му се не види! — изругах.

Шутен Доджи явно бе надушил, че Шоки вече го няма. Започна да си играе с мен, да ме побутва напред-назад с върха на пръта и да подскача — заливаше се от смях. Костите в надробения крак на Рипън потракваха, но това явно не пречеше ни най-малко на беса да танцува. Чувах как около нас ехти дрънченето на стомана, усещах нетърпима болка в хълбока си, но ме беше страх да откъсна и за миг очи от беса. Подозирах, че сега, когато Шоки си бе отишъл, другото вече няма особено значение. Без него какуре бяха обречени.

Шутен Доджи ме фрасна с поредния груб удар отстрани по главата и пак ме запрати с пръта под водата. Опитах се да стигна с плуване края на басейна, та бесът да не ме стига, той обаче пак ме изтласка в средата и ме заудря силно по главата и гърдите. Кръвта около мен се въртеше ли въртеше и образуваше във водата прелестни начупени шарки. Усетих как главата ми се замайва и повръщам вода, когато бесът за кой ли път ме тикна под повърхността.

Спаси ме случайният късмет — всъщност само такъв ме е спохождал. Пак се понесох към края на басейна. Шутен Доджи ме направляваше с върха на кола — явно смяташе да приключи с мен веднъж завинаги. Усетих как потъвам и убеден, че този път вече няма да имам сили да изскоча на повърхността, се пресегнах да хвана спасителния пояс с формата на Доналд Дък, който плаваше из водата. Не го напипах, затова пък погрешка сграбчих маркуча на филтъра.

Вкопчих се в него, когато Шутен Доджи пак ме затика под водата. Не забелязваше, че е стъпил на другия край на маркуча.

Видях как изпуска кола и залита към ръба на басейна. Ръцете му отскочиха нагоре, усмивката върху лицето му помръкна. Бесът се олюля напред, сетне назад и тъкмо си възвърна равновесието, когато се опита да пренесе тежестта си върху ранения крак.