Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 56
Кристина Дод
— О, за бога! — експлодира възмутено Бенджамин. — Питам се тези хора не виждат ли, че това е луксозен ресторант?
Жената го чу. Естествено, че го чу. Загорелите й от слънцето страни станаха още по-червени, а в обърканите й, обидени очи избиха сълзи.
Медоу стана рязко и протегна ръце.
— Нека ви помогна да седнете, за да се погрижите за бебето. Къде искате да се разположите? На сянка, предполагам.
Майката поклати глава и погледна разтревожено към масата със старците.
— Не му обръщайте внимание. — Гласът на Медоу прозвуча точно толкова отчетливо, колкото този на Брадли миг преди това. — Артритът го мъчи. — Тя намери подходящо място за жената, помоли Дейв за вода и се заприказва с нея за ваканции, мидени черупки и хрупане на морковени пръчици с пясък по тях.
Майката се отпусна и се засмя.
През това време Девлин, Четири и групата стари градски първенци наблюдаваха сцената, не можейки да откъснат очи от лъскавата медна коса на Медоу.
Тя вдигна тримесечното бебе от столчето.
С ъгълчето на окото си Девлин видя, че Бенджамин трепва. Погледна го.
Бенджамин се взираше в Медоу объркано.
Тя подпря бебето на хълбока си, усмихваше му се и му говореше гальовни безсмислици като опитна бавачка.
Бенджамин си пое остро въздух. Цветът се оттече от лицето му. Той направи гримаса и притисна сърцето си с ръка.
Девлин се облегна с доволен вид в стола си. Плановете му се развиваха точно както искаше.
Брадли Бенджамин беше познал внучката на Изабел.
Четиринадесет
— Имате ли екземпляр от „Тайната градина“? — Медоу се наведе през щанда към собственичката на книжарницата в Амелия шорс.
Госпожа Конъми, жена на средна възраст, набита, с мустачки и подозрително черна коса я погледна така, сякаш я беше обидила.
— Разбира се, че имам. Децата обичат да я четат през ваканцията. С твърди или с меки корици?
— С твърди. — Когато госпожа Конъми отиде да я донесе, Медоу се провикна: — Искам я за Девлин. — И без никакво притеснение го посочи.
Другите две клиентки, които тършуваха по рафтовете, се извиха да го погледнат. Едната му се усмихна подигравателно, а другата побърза да се обърне с гръб и тихо се засмя.
С едно-единствено изречение Медоу беше съсипала репутацията му на най-долният кучи син в Амелия шорс.
Госпожа Конъми домъкна един огромен том с нарисувано в импресионистичен стил момиченце от викторианската епоха и го подаде на Медоу, която го пое и изгука доволно.
Госпожа Конъми оправи черните си очила и го изгледа толкова критично, че му напомни за учителката му от първи клас.
— Знаете ли, господин Фицуилям, не е лошо да обмислите дали да не сложите във всяка стая на хотела си по един екземпляр.
— Да! Блестяща идея, госпожо Конъми. — Медоу се обърна към Девлин: — Ще е страхотно допълнение.
— На кого му пука? — Девлин стоеше със стоическа физиономия, скръстил ръце пред гърдите си.
— На всички онези жени, които са чели „Тайната градина“ в младостта си. — Медоу произнесе доверително към госпожа Конъми: — Съпругът ми не я е чел.