Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 44

— Значи твоето семейство е притежавало Уолдемър Хауз?

— В продължение на повече от сто години. — Гордостта на Четири се развя като флаг. — Уолдемър Хауз е най-близкото имение до Амелия шорс, а Амелия шорс е последното и най-важно ваканционно селище за тесногръдите и въшливи с пари богаташи на Чарлстън. Семейството ми — най-тесногръдото и тъпкано с пари — е удържало това място над сто години въпреки Голямата депресия и всички видове данъци. И в крайна сметка трябваше да го продадем на най-прочутото копеле със синя кръв — простете, мадам — незаконен син — живял някога на тази земя.

— Това беше не толкова продажба — прикова го с поглед Девин, — колкото капитулация.

— О! — Медоу местеше поглед от единия върху другия, от стиснатите челюсти на Четири към безочливата усмивка на Девлин. Тяхната неприязън беше като киселина, разяждаща удоволствието й от сутринта.

Но тя беше боец. Ако се канеха да се дразнят един друг, поне трябваше да разбере защо го правят.

— Ей, момчета, много бързо се озлобихте. Какво става? Да не сте се били в началното училище?

Четири се обърна към нея изненадан, после се разсмя и се отпусна.

— По-голям съм от него и прекалено умен, за да влизам в контакт с малкия Девлин и с кокалестите му юмруци. Носеше му се славата, че разбива мутрата на всекиго, без значение на каква възраст е.

— Сериозно? — Това беше Девлин, когото тя виждаше в моментите, когато беше уязвим — зъл като помияр и опустошителен като земетресение.

— Но да не забравяме и това, че цялото семейство Фицуилям се опитваха да унищожат моето семейство и да потъпчат гордостта му в продължение на двеста години. — Усмивката на Четири стана злобна. — Безуспешно.

— Проблемът е не гордостта ти, а това че няма причини за нея. — Колкото Четири се ядосваше, толкова Девлин ставаше по-спокоен.

Очарована, тя ги гледаше.

— Наистина ли става дума за семейна вражда?

— Превърнала се в традиционна — каза Четири.

— От поколения наред — добави Девлин.

— Как е започнала? — попита тя.

Двамата мъже свиха рамене и отместиха погледи. Знаеха, но нямаше да говорят. Каквото и да бе съперничеството им, породило острата размяна на реплики, беше ясно, че е старо и ожесточено.

— Клевета? Обир? Убийство? — Тя ровеше в мозъка си за нещо, което наистина би ги разстроило толкова дълбоко. — Линчуване?

Четири отпи от питието си.

— Разтрогнат годеж — промърмори той.

Медоу седеше и чакаше останалата част от историята. Когато не последва нищо, тя попита:

— Това ли е? Семействата ви враждуват от… от…

— Двеста и петдесет години — довърши Девлин.

— Двеста и петдесет години за един разтрогнат годеж!

Двамата мъже кимнаха.

Тя избухна в смях.

— Ама че смешно!

На тях обаче не им беше смешно.

— В някогашна Америка един разтрогнат годеж е бил голям удар върху честта — произнесе сковано Четири. — Когато Джон Бенджамин, който бил богат плантатор, оказал честта да поиска ръката на Ан Фицуилям, която била негова домашна прислужница, тя приела, но после решила, че не може да се омъжи за него и го зарязала пред олтара.