Читать «Внимавай в картинката» онлайн - страница 131

Кристина Дод

— Баща ми — нашият баща — е направил всичко по силите си той и богатството му да изчезнат, и то изключително успешно. Но аз трябва да опитам — каза Карик просто.

С това Карик убеди Девлин.

— Счетоводната книга е твоя — каза той.

Тридесет и три

Д-р Апс завърши прегледа и сложи стетоскопа в джоба на престилката си.

— Няколко дни ще сте схваната и няма да можете да миете косата си, докато шевовете не зараснат, но като цяло падането по стълбите ви се е разминало сравнително леко.

Медоу седна в болничното си легло и се усмихна на стоящия до вратата Девлин.

— Ползата е, че успях да се измъкна от чистенето след партито.

— Оставили сме ти да минеш с индустриалната прахосмукачка — каза той сухо.

— Сериозно? — Очите й блестяха.

— Не. — Той скръсти ръце пред гърдите си и застана с разтворени крака; цялата му поза излъчваше властност. Биваше го да проявява авторитет. — Но щеше да е забавно!

Или бе изгубил способността си да въздейства, или тя не й влияеше.

— Ние нямаме индустриална прахосмукачка!

— Ох… — Тя изглеждаше оклюмала, но много по-добре отколкото беше снощи.

Ненавиждаше се, че иска да я целуне, да я прегърне, да я държи, докато се увери, че е здрава, щастлива и в безопасност.

— Спомнихте ли си нещо повече за това как стана падането? — Д-р Апс не го погледна, докато я питаше. Очевидно в нейните очи той продължаваше да бъде от мъжете, които бият жените си.

— Станах, за да… — Медоу го погледна, после произнесе бързо: — … за да потърся една картина…

Тя си пое дълга глътка въздух. Най-после беше започнала да му вярва.

— Но когато стигнах до площадката на стълбището, там имаше някой. Понечих да се обърна и… — Тя поклати глава. — Това е всичко. Наистина не си спомням много за момента. — Отпусна надолу глава и потръпна.

Девлин се приближи до леглото, седна от края и я прегърна.

Тя облегна глава на рамото му и се притисна към него.

Да. Вярва му. Най-после.

— Ако не беше изключила охранителната система, щяхме да знаем кой те е ударил — укори я той меко.

Тя вдигна глава.

— Не съм!

— Сигурна ли си?

— Щях да си го спомням.

— Добре.

— Сериозно. Не съм го направила! Изобщо вярваш ли си, че аз бих могла да…

— Вярвам ти.

— Просто така?

— Просто така. — Той не се канеше да й каже истината за Четири. Още не. Познаваше я достатъчно, за да е сигурен, че предателството на Четири ще разбие сърцето й.

В този миг тя му се усмихна толкова доверчиво, че той се почувства като най-големия негодник. Защото тя беше убедена, че вярва в истинността на думите й.

Той наистина й вярваше. Което не пречеше да се провери.

— Трябва да поговорим за тази картина — каза той.

— Знам. Но ти ще разбереш.

Д-р Апс прочисти гърлото си.

— Имам някои новини за състоянието ви, госпожо Фицуилям, които може да ви изненадат.

Какво, по дяволите…? Девлин стегна ръка около Медоу.

— Снощи, между другите изследвания, които направихме, пуснахме и тест за бременност.

Той замръзна.

Медоу не помръдна.

— Излезе положителен. — Слисаното им мълчание говореше достатъчно на д-р Апс и тя побърза да добави: — Но не бива да се тревожите за последствията от падането. Бебето е добре, вашето здравословно състояние е добро и бременността трябва да протече успешно. Веднага щом се приберете у дома, обадете се в кабинета ми, за да ви препоръчам добър гинеколог. Трябва да си запишете час за преглед веднага, докторът ще прецени точно кога е терминът ви. Имате ли някакви въпроси?