Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 65
Кристина Дод
Роберто сърдечно го потупа по гърба. Двамата мъже се целунаха по бузите с такава обич, че Бренди се просълзи.
Божичко, наистина трябваше да се обади на майка си. Беше се затъжила да си изплаче душата на близък човек.
— Кое е това прелестно създание?
Още веднъж
— Това е госпожица Бренди Майкълс, моята адвокатка — гордо я представи Роберто.
Току-виж и към това се пристрастила.
— Бренди, това е моят
— Виж ти, Бренди. Какво
— Благодаря ви, господин Контини. — Той миришеше на сапун и вино, беше як и жилав, а акцентът му беше досущ като на Роберто. Обзалагаше се, че госпожи и госпожици се редят на опашка пред вратата му.
— Наричай ме Ноно. — Телефонът настоятелно се раззвъня. Възрастният мъж не му обърна внимание. Хвана я под ръка и я отведе в дневната, декорирана със завеси от кафяв брокат, черно-бели снимки и покривчици от жълтеникава дантела. — И тъй, как се запозна с моя Роберто?
— Срещнахме се на едно парти, но всъщност работим заедно по неговото дело. — Тя хвърли поглед на безжичния телефон край златния фотьойл. Той все така звънеше.
А
— Точно така; той каза, че сте му адвокатка.
— Една от цял екип адвокати — увери го Бренди. — В лицето на „Макграт и Линдоберт“ вашият внук е намерил експертна защита.
Телефонът звънеше ли, звънеше.
— Моето момче го е загазило. — Ноно строго се взря в Роберто, а после лицето му разцъфна в усмивка. — Но ще се измъкне.
— Ноно. — Гласът на Роберто съдържаше предупреждение.
— Не, не. Аз съм дискретен. Аз нищо не казвам.
Телефонът се скъсваше да звъни.
— Ноно, няма ли да вдигнеш? — попита най-накрая Роберто.
— Това е госпожа Чарлтън, старата клюкарка. Телефонът ще иззвъни още пет пъти и ще спре. Слава богу, че е студено, иначе тя щеше да довтаса тук, за да се запознае лично с нашата прелестна малка адвокатка. — Ноно й се усмихна. — Седнете. — Постави ръка на рамото й и така я избута на кафявия диван, че старите седалки хлътнаха.
Очевидно всички мъже от тази фамилия обичаха да „насочват“.
Както беше предрекъл Ноно, телефонът най-сетне престана да звъни.
— Вино? — Той вече наливаше три чаши от кристална гарафа.
Бренди забеляза следи от богатство, в които се долавяше нотка на запуснатост. Шлифован кристал и изтърбушен диван. Безчет книги с кожени подвързии и парно, чиито старомодни вентили съскаха неравномерно. Картина с маслени бои от Марк Шагал, която спокойно можеше да е оригинал, и сплъстен зелен килим. Стаята беше удобна, но занемарена — любима стая, в която доста се е поживяло.
Роберто потъна от другата страна на дивана и се изпружи — сякаш за пръв път можеше да се отпусне спокойно.