Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 42

Позабави се, докато открие ключа си.

Облечен, той бе разкошен. Съблечен, беше…

Преди да продължи мисълта си, вратата зейна на панти.

Един безкрайно дълъг миг Бренди гледаше, без да разбира. Сигурна беше, че е заключила. Огледа бравата и видя, че ключалката е разбита.

В апартамента й явно е било проникнато с взлом.

Зашеметена, тя побутна вратата и се ококори. Ръцете й увиснаха безпомощно.

Възглавниците на новия й диван се въргаляха по пода. Всичко бе посипано с накъсани документите. Кашоните с багажа й бяха отворени, а съдържанието им — изсипано на пода. Чашите в шкафа бяха натрошени на сол. Върху кремавата стена бе оставено размазано послание с червена боя: „УМРИ КУЧКО“.

А драконът й… Бренди простена и се втурна вътре. Коленичи край зелените парчета и нежно докосна острите ръбове. Толкова години беше опазила дракона си без драскотина по него. Разнасяше го от дома, където бе живяла с родителите си, до все по-малки и по-малки апартаменти, после до спалнята в колежа, после в университетското общежитие… а сега някой беше дошъл и го беше счупил.

Тя се втренчи невярващо в бъркотията. Била е обрана. Как можа толкова глупаво да влезе? Ами ако престъпникът още бе вътре?

Изтича обратно в коридора и набра полицията.

Девет

— Бих могла да изтъкна, госпожице Майкълс, че е доста неразумно да закъснявате на първия си работен ден. — Госпожа Пеликан стоеше начело на конферентната маса, подчинените й бяха събрани около нея. Укорът бе отправен, когато Бренди се промъкна през вратата.

— Няма проблем, когато господин Макграт е най-добрият приятел на семейството ти — гнусно подметна Санджин Пател.

Бренди се сети колко приятно се държеше той в петък вечер, когато се надяваше да я свали, но реши, че един силен шамар по красивото му лице сега е извън темата.

— Извинявам се, госпожо Пеликан. Апартаментът ми е бил нападнат от вандали. Полицията си тръгна около полунощ. Ключарят си тръгна в един. А аз трябваше да разчистя, за да мога да стигна до леглото си. Не успях да си легнах преди три. Тази сутрин се обадих, за да предупредя, че ще закъснея. — Беше оставила съобщението на Шона Милър с ясното съзнание, че то никога няма да бъде предадено.

— Можеше да изпратиш имейл — намеси се Санджин.

— Счупили са лаптопа ми. — Не го бяха откраднали, а потрошили.

— Съжалявам. — Гласът на госпожа Пеликан прозвуча искрено. — Лошо начало в нашия хубав град.

Вашият хубав град, в който на човек му измръзва задникът.

— Какво казаха полицаите?

— Според тях охраната в блока всъщност е много добра. Домоуправителят ме затрупа с извинения. — До степен, че уреди неговият застрахователен агент да заснеме днес щетите и изпрати фирма, която да почисти. Ерик не желаеше другите му наематели да имат причини за безпокойство. — Даде на полицията видеолентата от камерите на входа. Там ще я проучат и ще видят дали не познават извършителя, но обикновено в такива случаи излиза, че някой наемател се е показал „любезен“ и го е пуснал.