Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 17

Още не беше честитила на баща си. А трябваше. Ако му позвънеше точно сега, той вероятно щеше да е на някаква вечеря и нямаше да вдигне, но ако за кофти късмет все пак се обадеше, тя можеше да остане на телефона само докато пристигне на партито.

Част от всеки план да позвъни на баща си винаги включваше неотложна причина да затвори и разумна възможност той да не вдигне и тя да се размине единствено със съобщение.

— Топло ли ти е? — Таксиджията се протегна да изключи парното.

— Никак. — Тънките златни каишки около голите й стъпала и глезени бяха предлог да поиска топлина. Всъщност й беше добре, както се беше закопчала в плътното палто, но не би го признала. Парното имаше две степени: пълна мощност и изключено. Когато беше изключено, прозорците се заледяваха толкова бързо, че шофьорът нямаше видимост.

Не че това го притесняваше особено.

Бренди притвори очи, пое си дъх на няколко пъти, за да се успокои, и натисна номера на баща си.

Той вдигна. Кофти късмет.

— Татко, Бренди е. — Гласът й звучеше бодро и жизнерадостно, в пълен контраст с начина, по който се чувстваше.

— А, ти ли си. Какво искаш?

Очевидно го беше хванала по средата на някаква среща. Тонът му беше доста отегчен.

— Нищо не искам, татко. Обадих се да ти честитя рождения ден.

— Аха. Мерси.

Поддържай разговора, Бренди.

— Как празнуваш?

— Работя.

— О! Добре. — Каква изненада. Когато беше малка, той пропусна повече рожденни дни — нейни, негови, на Тифани — отколкото бяха годините му. — Пристигнах благополучно в Чикаго.

— Значи си пристигнала. — Чу го да прелиства някакви документи. — Как е работата?

— Още не съм започнала. Започвам в понеделник.

Той изсумтя.

— Много ще ми е интересно. Бас държа, че в „Макграт и Линдоберт“ никога не са си имали балерина.

— От тринайсетгодишна не съм ходила на уроци по балет. — Когато парите от еднократната издръжка на Тифани след развода свършиха, се наложи да избират между балета и яденето.

— Не на мене тия. Нали ходеше на балет в колежа. Пълна глупост! Защо не се записа на спорт? Спортът щеше да те научи на борбеност.

— Танцуването не е глупост, татко. — Разбира се, скритият подтекст беше, че тя е глупава. Възползваше се от всеки удобен случай да й го натякне.

Защо ли това я нараняваше; нали знаеше, че не е вярно? Но при неговия студен, презрителен тон тя се върна към онзи момент преди четиринайсет години, когато ги напусна с майка й, цялата мъка я заля отново и тя потрепери от болката на изоставено дете.

— Да-а… Как е Макграт?

— Скоро ще се видя с чичо Чарлс. Да му предам ли поздрави?

— Да. Дъртият глупак не ме харесва, но какво ми пука. Винаги е добре да поддържаш връзките си. — Някой го заговори. Жена. Може би секретарката му или новата му любовница, или и двете. — Слушай, Бренди, зает съм. Обади ми се, след като започнеш работа, за да видя дали ще има някаква полза от безбожно скъпата ти диплома.

Понякога направо й идеше да му извие дебелата гуша.

— Татко, ти ме убеди да взема парите от теб, вместо да изтегля студентски заем. Това бил най-смисленият вариант, защото така съм нямало да плащам лихви.