Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 127
Кристина Дод
Бренди се ококори, когато жената се дотътри до вратата на „Препарираното куче“.
Дали това й беше нашепнато от гласове в главата?
На улицата се появи самотна кола.
Бренди се отдръпна в сенките, за да види дали тя ще спре.
Колата спря, Роберто излезе от нея и се запъти към закусвалнята. Рики, Данте и Грег Фосера се изнизаха в редичка и го последваха.
Бренди се запромъква по петите им.
Никой не й обърна внимание. Двамата Фосера заедно с Мосимо станаха да ги посрещнат, а по-младите се смееха и се тупаха по гърбовете.
Роберто стоеше в центъра, усмихваше се и приемаше поздравления, сякаш му се полагат.
По нищо не личеше възрастната клошарка и двамата клиенти да обръщат внимание на празненството. Вероятно бяха пияни, махмурлии или просто достатъчно умни, за да не се месят, където не им е работа.
Бренди съжали, че и тя не е проявила същия разум.
Мосимо седеше на масата си, гледаше и се подсмихваше подигравателно. Приличаше на тлъста жаба.
Бренди се присламчи до бара и до копчето за лампата — наблюдаваше обстановката, чакаше своя шанс и се питаше дали наистина ще има смелостта да застреля човек, ако се наложи. Надяваше се, че ако все пак застреля някого, това ще е Роберто.
Мосимо пъхна пръсти в устата си и изсвири пронизително.
Веселбата моментално утихна, въпреки че младите Фосера още се хилеха.
— Къде е Фико? — поиска да знае Мосимо.
— Така и не се появи — каза Рики.
Мъжете се спогледаха многозначително.
— Който от вас види Фико, да го убие.
В ресторанта се възцари ледено мълчание. Клиентите се потулиха на местата си. Клошарката се промъкна зад барплота и клекна.
Бренди бавно, тихичко смъкна предпазителя на пистолета в джоба си.
— Обаче той не ни потрябва — оправда го Данте. — Наистина, имаше аларма, за която не знаехме, само че Грег откри къде е…
Грег потвърди с кимване.
— … а аз я обезопасих. — Данте си възвърна дар словото. — После Роберто се хвана на работа. Той е творец. Творец, казвам ти! Никой даже не подозира, че Пламъка на Романови е изчезнал и освен ако не се взрат внимателно, никога няма да разберат, защото го подменихме със страхотен дубликат!
— Да, човече — обади се Грег. — Бяхме супер! Пипахме тънко! Докопахме диаманта!
— Докопахме го — подчерта Рики.
— Е, къде го? — Мосимо щракна с пръсти и посочи празната си длан. Рики посочи Роберто, а Грег и Данте се престориха, че се просват пред него.
Той извади от джоба си пакетче с големината на юмрука си, сложено в черна кадифена торбичка с връзки.
Когато цялата тази работа приключеше, Бренди се надяваше, че федералните ще й дадат килия до тази на Роберто, за да може през следващите двайсет и пет години да му проглуши тъпанчетата с упреците си. Той поднесе пакетчето към разтворената длан на Мосимо.
С разтуптяно сърце Бренди извади пистолета.
Роберто отстъпи назад.
— Но първо, Мосимо, искам да знам къде ми е рубинът? Обеща ми рубина на Патерсънови в замяна на моето сътрудничество.
