Читать «Бедствие на високи токчета» онлайн - страница 119
Кристина Дод
След което затвори.
Разтри корема си и зачака болката да започне — онова гадене, което беше знак, че е преживяла поредното стълкновение с баща си.
Но болка нямаше.
Да, беше сърдита. Беше му бясна, защото си мислеше, че щом й е дал пари за колежа, има правото да й крещи; беше бясна на себе си, че като последна глупачка се хвана в капана му, вместо да изтегли студентски заем.
Но главното усещане беше, че е свободна, сякаш най-после бе отхвърлила заклинанието, което бе хвърлил в деня, когато ги напусна с Тифани. Нямаше значение, че я е обявил за глупава. Нямаше значение дали я презира, или й се възхищава. Приключи с него. Беше възрастна.
Жестоките му думи и безкрайната му злост вече нямаха силата да я нараняват.
Тя дълбоко си пое въздух и бавно издиша.
Ала на този свят имаше друг човек със силата да я нарани.
Роберто.
Къде беше той? Защо не се беше върнал в леглото да види какво става? Бренди имаше нужда той да я прегърне, да я увери, че между тях има нещо повече от хубав секс.
Само че апартаментът беше съвсем притихнал.
Бренди се измъкна от леглото, облече си халата и отиде в дневната.
Тя беше празна.
Провери едната баня. И другата.
Бяха празни.
Надникна във втората спалня. Надникна под леглото.
Застана по средата и дълбоко си пое дъх. Това не можеше да е истина. Сигурно имаше друго обяснение, освен очевидното… че Роберто се е измъкнал и точно сега краде Пламъка на Романови.
Тя вдигна хотелския телефон и позвъни на портиера. Загука с най-очарователния си и безгрижен тон:
— Обажда се Бренди Майкълс от стая… о, божичко, не помня в коя стая съм!
— В стая номер 403, госпожице Майкълс. — Портиерът говореше приветливо, развеселено… и мъжкарски.
Мъжкарски. Поне сега извади малко късмет.
— О, благодаря ви. Изобщо не помня цифри! Да не би да говоря с услужливия и представителен господин Бърч?
— Предположението ви е правилно, госпожице Майкълс.
— Това не е предположение, господин Бърч.
— Един момент.
Докато чакаше, Бренди барабанеше с пръсти по масата. Вбесяваше я колко глупаво е постъпила. Надникна под леглото. Обади се на портиера и се престори на весела, лекомислена въртиопашка. Обаче трябваше да узнае истината.