Читать «Пет мили» онлайн - страница 14

— Възвърнахте ли си паметта вече? — попита я Дорнан с нисък и заплашителен тон. Тя сподави едно тихо ридание и поклати глава „не“.

Той се изкиска, но в звука нямаше никакъв хумор. Премести се пред другото момиче, извади цигарата от устата си и притисна запаления край в коляното й. Тя подскочи, изревавайки от болка, и се опита да обърне стола си назад, само за да се окаже прикована обратно за него от чифт големи ръце.

Погледнах към Дони, който ми отправи самодоволен поглед и извита нагоре горна устна в отговор.

— Ами ти, блонди? — изръмжа Дорнан. — Откъде взе хероина, който уби шибаният ми син? А?

Тя не отвърна, просто продължи да издава онези хлипащи звуци, които караха лицето на Дорнан да почервенява.

— Кой, по дяволите, уби сина ми!? — прогърмя гласът му толкова силно, че ушите ме заболяха, а гърдите ми завибрираха. Разклати момичето здравата, а начинът, по който беше хванал раменете й изглеждаше еднакво болезнен и познат.

Тя започна да плаче.

— Не знам — отвърна и ме посочи. — Тя ми даде едно хапче и от тогава не си спомням нищо друго.

Страхотно. Всички очи се извърнаха към мен, а хватката на рамото ми беше толкова силна, че имах чувството, че плешката ми ще се счупи на две.

— Сами? — попита Дорнан дрезгаво. — Давала ли си хапче на тази уличница?

Кимнах с глава, правейки най-невинните очи на които бях способна.

— Макси имаше цяла торбичка от тях. Не намерихте ли остатъка?

Дорнан килна главата си настрани с диви, кървясали очи.

— Не — въздъхна. — Намерихме малко отровен кокаин в чантите им — посочи към момичетата, които се свиваха на местата си — и ако скоро не ми кажат откъде са го взели — погледна всяка една от тях с драматична пауза, — ще се наложи да извадя пистолета си и да им отнеса главите.

— Кокаинът беше на Макси — намесих се аз. Дорнан обърна главата си рязко към мен и момичетата си отдъхнаха.

— Защо, по дяволите, синът ми би си взел кокаин от друг доставчик? Взимаме директно от един дилър и досега стоката винаги е била чиста.

Свих рамене.

— Мисля, че имаше проблем. И то голям. Винаги беше напрегнат, нали?

Дорнан се намуси и погледна към Джейс и останалите братя.

— Момчета?

Дони стисна рамото ми почти до счупване, карайки ме да се превивам от болка.

— Нямаше проблем — каза насмешливо.

Дорнан издърпа оръжието от колана си и насочи дулото към челото ми.

— Каза ми от кой го е взел — казах отчаяно.

Дорнан присви рамене сякаш казваше: „Така ли? И от кой?“. Приведе се напред и аз заговорих толкова силно, че да ме чуе само той.

— Каза, че Рикардо му я е дал като проба. Каза, че ако наистина била хубава, щял да те навие да смениш главният си доставчик.

В очите му проблесна разпознаване и още нещо далеч по-опасно. Дори да знаех, че е физически невъзможно, можех да се закълна, че в ирисите му заблестяха оранжеви пламъци, преди отново да станат черни.

— Пълни глупости — каза Джаз високо зад мен. Подскочих. Въпреки че бях шептяла, явно е бил наблизо, за да ме чуе. — Никога не би въртял търговия с колумбийците — каза презрително Джаз. — Знае за миналото.

— Това е всичко, което каза — просъсках, наблюдавайки Дорнан отблизо. — Заклевам се.